Целта им беше да привлекат вниманието на държавата към този културен институт, който стои незавършен 30 години.
Сегашната сграда на Художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил е открита през 1972 г. За довършването на галерията е бил одобрен проект през 1980 г., а през 1981 г. започва строеж на разширение, което не е довършено до днес.
Галерията е единствената в страната с естествено горно осветление (оберлихт). Във фонда й се съхраняват над 1300 произведения на Майстора.
Кой знае защо, един от първите шефове на галерията, местният художник Недко Каблешков, описа причините за забравения проект така: "Чули ли сте израза "Нападна ни демокрация"? Това е причината за недовършения проект."
В разтърсваща обстановка - сред счупени стъкла, тухли и изсъхнала шума, висящи кабели и пробит покрив, Светлин Русев и Минчо Минчев показаха своето изкуство, като по този начин призоваха за внимание.
"Моят вик е както вик насън-опитваш се да викаш, но не можеш да викнеш и се събуждаш, за да отмине кошмара", каза за БТА академик Светлин Русев. Той допълни, че целта, която си е поставил, не се постига лесно, но се надява да има развитие. "Минчо Минчев осмисли това събитие с изпълнението си. Оттук нататък можем да се надяваме някой да се е събудил", допълни художника.
"Това е изпищяване от унижение. Присъединявам се към всичко, което Светлин Русев прави, защото той показва неща, които ние като че ли не искаме да ги видим, а като ги видим не искаме да повярваме, че те са там. Не мога да си представя по-голяма обида за един художник, какъвто е Майстора, да е в съжителства с една клоака", каза проф. Минчо Минчев.
Светлин Русев през 1972 г. е присъствал на откриването на галерията и помни, че още тогава са се водили спорове как точно да изглежда тя, което е довело до опорочаване на проекта.
"Присъствах на проектирането, обсъждането на проектите на галерията и съм емоционално свързан с това нещо", каза художникът. "Спомням си разправиите тогава и съм изненадан, че толкова години не се намериха хора, които да реализират проекта", добави Светлин Русев.
На събитието в Кюстендил дойдоха дейци на изкуството: Татяна Лолова, Нешка Робева, председателят на СБХ Любен Генов, режисьорът Георги Стоянов, скулпторите Иван Русев, Емил Попов, Ангел Станев, Александър Дяков.
"В град на изкуството дори и изоставеното, разрушеното може да оживее. Всеки творец може да събуди и най-затънтенето кътче. Това обаче не може да ни оправдае за безотговорността на поколенията", каза кметът на Къстендил Петър Паунов. Общината ще поеме своите ангажименти за завършване на проекта, но той се надява и държавата да даде подкрепа.
Източник: По БТА
Последвайте ни
