Това разкри справка на БТА в Националния регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт.
При преброяването на населението без нито един жител бяха 181 села, а 11 месеца по-късно техният брой вече е 183.
Любопитен е фактът, че пет села, в които по време на преброяването не е бил отчетен нито един жител, към края на миналата година вече имат постоянно население.
Четири от тях са в област Велико Търново - Велювци (един жител), Дединци (трима), Карандили (един) и Махалници (един), както и село Дебелец в област Варна (един жител).
До края на 2011 г. седем села са останали без постоянни обитатели
По две от тях са в област Габрово - Драндарите (където през февруари е имало един жител) и Колишовци (също един), както и област Кюстендил - Побит камък и Ивановци, където единадесет месеца по-рано е имало по двама жители.
Другите три села, останали без постоянни жители, са Трънковци в област Велико Търново (имало е един), Малко Крушево в област Смолян (двама) и Габерово в област Хасково (един).
Населените места без постоянни жители са разположени на територията на 40 общини в общо 15 области.
От преброяването през февруари до края на 2011 г. две области си размениха местата в тази класация.
Област Варна излезе от нея, след като с. Дебелец вече има един постоянен жител, а влезе област Кюстендил с две села без постоянни жители - Побит камък и Ивановци.
Област Габрово остава начело в класацията за най-много села без население
По време на преброяването там са регистрирани 69 населени места без постоянни жители, а в края на година броят им вече е 71. Рекордьор в областта е община Трявна, на чиято територия има 42 села без редовни жители.
При областите на второ място е Велико Търново, която в края на годината има 55 села без население, но за отбелязване е, че са намалели с три спрямо данните от преброяването.
Места без жители има още в областите Кърджали - 12 села, Смолян - осем, Хасково - седем, по пет в областите Благоевград и Стара Загора, по четири - в областите Бургас и София-област, три - в област Търговище, по две - във Видин, Ловеч, Кюстендил и Пловдив, и едно в област Сливен.
393 населени места са с едноцифрен брой жители
към края на миналата година, сочи справката в Националния регистър на населените места. Спрямо преброяването броят им е намалял с две, които са се "преместили" при селата без жители.
Общо 60 български села имат само по един постоянен жител. По двама обитатели имат 58 села, по трима - 55, по четирима души живеят в 52 села, по петима - в 47, по шестима - в 32, седем и осем обитатели имат 31 села, а в 27 живеят по девет души.
Двуцифрен брой население в края на 2011 г. имат общо 1262 населени места, сред които и манастирите със статут на самостоятелно селище - Рилски манастир (38 жители) и Клисурски манастир (16 жители).
Броят на населените места с двуцифрен брой жители спрямо данните от преброяването се е увеличил с 30. Естествено това е станало за сметка на населените места с население от 100 до 999 души.
В края на миналата година в графата на "трицифрениците"
има 2667 населени места спрямо 2692, регистрирани при преброяването единадесет месеца по-рано.
Сред тях попадат и четири български града - Мелник - 216 жители, Маджарово - 644, Плиска - 898, и Китен - 950 жители.
Независимо, че населението му от преброяването до края на миналата година е намаляло, село Лозен (област София-град), остава най-голямото българско село с 6281 жители. То е по-голямо от 142 български града (от общо 257), включително и от обявените за градове след преброяването - Игнатиево в област Варна и Крън в област Стара Загора.
Второ по население остава Айдемир в област Силистра с 6026 жители, което изпреварва 140 града.
С население от 4969 жители Бистрица в област София-град е трето по население село в страната и изпреварва 122 града. Селата с повече от 4000 жители са едва 10.
Асеновград със своите 50 590 жители си остава най-големият по население необластен град в страната. Той е по-голям от девет областни града.
Източник: БТА
Последвайте ни
