Как празнуват габровски чалгаджии

П�и �ицията в Габрово проверява какво се е случило в местния Поп фолк клуб "Алегро", заради разпространен във "Фейсбук" видеоклип, на който обезумели посетители измъчват малко прасенце. Правозащитни организации настояват и прокуратурата да се намеси.

Ректорът на Технически университет в Габрово проф. Райчо Иларионов ще се срещне в понеделник със Студентския съвет, за да обсъди играта с живо прасенце.

На студентски купон на 12 декември около 350 души в дискотеката се забавлявали с гонене на декоративно мексиканско прасенце, намазаното с олио. В писмо до организацията "Четири лапи" студент твърди, че пияните чалгаджии изпотрошили от стискане ребрата на малкото животно.

След това завлекли прасето навън и го заклали. Някои понесли главата му като трофей, твърди авторът на сигнала.

Собственикът на заведението Иво Караджов се оправдава пред Дарик, че студентите сами си организирали партито и игрите.

Неправителствената организация "Помощ за животинки в беда", която публикува на страницата си във "Фейсбук" снимки от купона, първоначално качени на страницата на клуба, заявява, че случилото се е престъпление според закона.

Убито по особено мъчителен начин е гръбначно животно, което се наказва с чл. 325б ал.(2) от НК  с до 3 години затвор и от 1000 до 5000 лв. глоба. Деянието е с изключителна обществена опасност, поради демонстративния му характер и извършването му на публично място, както и поради особената жестокост, с която е извършено, заявяват защитниците на животните.

Във в. "24 часа" днес социалният антрополог Васил Гарнизов пише по повод забавлението в Габрово:

"Гаврата на веселящите се в чалга клуб студенти с малко прасенце, която обиколи социалните мрежи и форумите, ни кара да се замислим за някои по-дълбоки неща.

Например - как празнуваме. От това с кого се събираме и за какво, до това какво ни забавлява, издава кои са най-важните ни ценности и като отделни личности, и като общество. В този смисъл отговорът, който получаваме от габровския чалга клуб, е тъжен. Забавляваме се по древен начин. Подобни “забавления”, които подлагат на изпитание качествата на младите мъже дали ще хванат животно, или не, можем да видим с петли в Тихия океан, с бикове в Испания, а и с кучета по нашите земи и т.н.

От гледна точка на хилядолетната човешка история този начин на забавление е допотопен и нецивилизован. Ако живеехме в общество, в което подобна ловкост е ценна за групата като форма на оцеляване, да се справяме с дивата природа, която непрекъснато иска да се измъкне от нашия контрол - добре.

Но ситуацията на оцеляването, и в частност българското, отдавна не е тази. Да хванеш намазано с олио прасенце, не е начинът, по който оцелява съвременният български мъж и в този смисъл гаврата с горкото животинче е атавизъм..."