Мг го е вероятно 40-ият български парламент да завърши мандата си с приемането
на "закон за преизбиране на партиите от тройната коалиция". В такава посока се
развиват събитията около внасянето и гласуването на поредицата от промени в
изборното законодателство, пише днес в седмичника "Капитал" социологът Румяна Бъчварова.
Тя представя данните от национално представително проучване на
"Маркет ЛИНКС", направено по поръчка на "Капитал" сред 1150 души през
март.
От отговорите на детайлно
зададен въпрос от анкетьорите на "Маркет ЛИНКС" за предпочитаните варианти на избирателна система става ясно, че
гражданите одобряват два от тях.
Първият - когато могат да пренареждат
депутатите в избирателните листи - 26.8%, и вторият - когато ще получат шанса да
гласуват за напълно мажоритарни кандидати - 25.7%.
Смесената избирателна
система, такава каквато се предлага днес, се посочва от по-нисък дял - 19.4% от
пълнолетните граждани.
Действащата чиста пропорционална система е най-слабо
популярна и се харесва едва от 7.4%.
Ръководителката на "Маркет линкс" посочва, че при днешните изключително ниски нива на обществено доверие към 40-ото
Народно събрание - 11.6%, стои логичният въпрос има ли право в този състав то да
предопределя условията за формиране и работа на следващия
парламент.
Действията на БСП и ДПС изненадват не само
гражданите, които трябва да изразят волята си след няколко месеца, но те са
неочаквани дори и за партиите, които имат парламентарен опит, пише в коментара.
Ако дискутираните
и приети във временната парламентарна комисия изменения бъдат окончателно
одобрени и в пленарната зала, те ще са прецедент в българската изборна практика.
За първи път ще наложат коренно различни правила за избор на законодателния
орган в страната.
Публично предлаганите промени се аргументират с
предпочитанието на гражданите към мажоритарно гласуване, но по същество те са
опит това желание да бъде сериозно подменено, подчертава Бъчварова.
Българските избиратели наистина
декларират, че искат мажоритарен вот, но в представите им това е възможността да
пренареждат партийните листи. Желанието на избирателите е израз на недоверие към
партиите.
Независимите кандидати, които могат да бъдат издигани и според
сегашните правила, са една от възможните алтернативи, но досега такъв кандидат
не е успял да постигне добри позиции при нито едно
обстоятелство.
Очакването на българите да гласуват за кандидати, които не
са подредени от партийния лидер, може да бъде реализирано в рамките на сегашната
избирателна система, стига да се приеме преференциален вот с нисък
праг.
Внесените от управляващите промени за избор на една ограничена
квота от мажоритарни депутати обаче са в пряко противоречие със смисъла на
обществените желания. Частичната мажоритарност има за цел да подпомогне
интересите на големите политически партии, пише Бъчварова.
Според нея, когато избирателите осъзнаят
това, вероятно ще бъдат допълнително разочаровани.
Източник:
БГНЕС
