Избори с дистанционно управление

"Кл леги, нека не се заблуждаваме. Ресурсът ни за избори в Турция е ограничен." Това според депутати заявил Ахмед Доган при обсъждането на парламентарния вот в началото на юли, при който партията получи оттам внушителните 100 хил. гласа.

ДПС не за пръв път използва българските изселници като донори на гласове. Когато преди парламентарните избори през 2001 г. социолози и политолози предсказваха, че царското торнадо НДСВ може да отнесе ДПС и дори да го остави извън парламента, Доган откри ресурса на българските изселници в Турция. Активирането им като избиратели тогава стана по следната схема - една част от тях гласуваха в югоизточната ни съседка и осигуриха на движението два мандата, а друга част бяха пренасочени в България.

Същото се повтори четири години по-късно - за движението там пуснаха гласа си 42 590 души, а колко се завърнаха в родината си като изборни екскурзианти, никой не може да каже.

През 2006 г. изселниците в Турция пък станаха донор на гласове за президента Георги Първанов, като му дадоха 56 хил. гласа.

За последните парламентарни избори заради общественото недоволство ДПС рязко промени тактиката - автобуси с изселници в България почти нямаше, но за сметка на това гласовете за движението от югоизточната ни съседка осигуриха за партията седем депутатски мандата.

Този път обаче "големият успех" на движението през юли е на път да се превърне в сериозен прецедент. Заради съмнения за изборни нарушения при гласуването на българските изселници в Турция  Конституционният съд (КС) образува преди месец дело и предстои да се произнесе по законността на вота там.

Пак заради това дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" към МВР разследва ведомствената изборна комисия към Министерството на външните работи, която по закон отговаря за организацията на изборите в чужбина.

Тази седмица лидерът на РЗС Яне Янев предостави на медиите копия от изборните протоколи от гласуването в Турция, от които личат фрапиращи нарушения при попълването на документите от членовете на секционните избирателни комисии. Ако те бъдат потвърдени от КС, може да се стигне до безпрецедентната ситуация за касиране на изборите в Турция.

Независимо  какво ще бъде решението на върховните магистрати обаче именно съмненията за  манипулация на вота дават неоспорим коз в ръцете на мнозинството на ГЕРБ за приемането на обещаните кардинални промени в изборното законодателство, които да премахнат лошите практики  - купуване на гласове, фалшификации на вота и пр.

Казусът

с гласуването на изселниците започна в края на юли, когато главният прокурор Борис Велчев внесе в КС искането на Яне Янев и група кандидати за депутати от РЗС за оспорване на изборните резултати в Турция. В сигнала се оспорва начинът, по който бяха разкрити големият брой избирателни секции в Турция - 123, за разлика от предишни избори, когато техният брой беше 76.

Според Избирателния закон секция за гласуване в чужбина се разкрива при най-малко 100 подадени заявления от желаещи да гласуват. Преди вота  в югоизточната ни съседка такова желание са заявили 44 хил. души, което не отговаря на големия брой, разкрити секции.

В сигнала до КС се посочва, че в 23 секции броят на гласувалите надхвърля 1000, което според РЗС е технически невъзможно да стане в рамките на изборния ден.

В сряда от партията на Янев показаха копия на протоколите от секциите в Турция, предоставени им от външно министерство, от които личат фрапиращи нарушения.

Така например в немалка част от тях като брой избиратели в основния списък са записани по един-двама души, а тези, които са дописвани в деня на изборите, са 1000.

"Изискването за минимум 100 заявления за гласуване предполага, че по-голямата част от тези хора ще отидат до избирателната урна", коментира Димитър Абаджиев от РЗС.

В протокол от секция в Инегьол пък, освен че не е посочено за коя партия са гласували 949-те избиратели, се оказва, че 30 от тях са гласували по електронен път. (На тези парламентарни избори за пръв път експериментално се допусна такава възможност, но това стана само в девет секции в столичната френска гимназия.)

Независимо от делото в КС с изборите в Турция се занимава и МВР. Източници от външно министерство разказаха, че миналата седмица протоколите от гласуването са били изпратени в дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" по искане на прокуратурата.

От ведомството на Румяна Желева уточниха, че разследването е по техен сигнал, а повод за сезирането на прокуратурата е извършена проверка на ведомствената комисия, ангажирана с провеждането на парламентарните избори в чужбина.

Ревизията открила множество нарушения при откриването на избирателни секции в Турция - грешки в документацията и при откриване на избирателни секции за по-малко хора от регламентираното по закон, както и в избирателните протоколи на секциите.

На фона на съмненията за манипулации на вота в Турция призваната да отговаря за редовността на изборите

ЦИК  има доста странно поведение

Комисията, доминирана все още от представители на бившите управляващи партии - БСП и ДПС, трябваше до 2 септември да изпрати становището си по делото в Конституционния съд.

Такова обаче до този момент няма. Оправданието на членовете на комисията е, че не са получили протоколите от избирателните секции в Турция. (За да обяви изборните резултати в ЦИК, първоначално постъпват т.нар. грами-протоколи с обобщените данни от гласуването, а оригиналните обикновено идват с месец-два след вота.)

Членът на ЦИК от квотата на ГЕРБ Орлин Иванов разказа, че на две поредни заседания на избирателната комисия представителите на социалистическата партия и движението умишлено са протакали решението за изискването на изборните документи от външно министерство.

"След като рязко поставих въпроса, едва преди седмица такова искане беше отправено", каза за "Капитал" Иванов.

Запитан защо от МВнР не са предоставили протоколите от гласуването в Турция на ЦИК, председателят на ведомствената избирателна комисия Илия Кръстелников заяви, че няма законов срок, в който да трябва да изпратят протоколите от вота в чужбина на избирателната комисия. По думите му това ставало чак тогава, когато се получат изборните документи от всички секции в чужбина.

Кръстелников обаче уточни, че поради близостта на Турция протоколите оттам пристигнали отдавна и ако са били изискани от ЦИК, те са щели да ги получат навреме.

Становище по делото не е изпратено и от Народното събрание. Както обясни пред "Капитал" председателят на комисията в парламента, която трябва да провери сигналите за опорочаване на изборите, Явор Нотев от "Атака", "защото такава била практиката от предишните парламенти".

Прехвърлянето на топката

кой и защо е стопирал пътя на турските протоколи от външно министерство до ЦИК продължи и по въпроса кой ще носи отговорността, ако се окаже, че изборите в Турция са манипулирани.

От ЦИК заявиха, че отговорност за вота в чужбина носи МВнР, което по закон организира изборите в чужбина. Според Кръстелков обаче "ведомствената избирателна комисия е само пощенска кутия, която действа като посредник между ЦИК и избирателните комисии чужбина, а изборите се организират от дипломатическите представителства."

"Ние нямаме никакви правомощия да одобряваме протоколи или каквото и да е от този характер", добави той. Според юристи, ако бъдат установени нарушения, наказателна отговорност ще носят членовете на секционните избирателни комисии.

По-интересно е обаче какво ще бъде

Решението на КС

Димитър Абаджиев посочи три варианта за изход от ситуацията. "Върховните магистрати могат да касират изборите в Турция и гласовете от парламентарните избори да се преизчислят без тези от югоизточната ни съседка. Ако това се случи, от ДПС ще бъдат отнети 5-6 мандата и ще бъдат преразпределени между останалите парламентарно представени политически сили", каза Абаджиев.

Другият вариант по думите му е изборите в Турция да се касират и да се проведат нови. "Не е изключено обаче да отхвърли искането за касиране на вота", добави той.

Същото мнение изказа и бившият депутат от БСП и специалист по конституционно право Георги Близнашки. Той обаче не се ангажира с по-обстоен коментар с аргумента, че не познава детайлите по казуса.

Всички обаче изтъкват, че ако КС реши, че вотът е манипулиран, това ще е прецедент, последствията от който не могат да се прогнозират.

Запитан дали парламентарната комисия за изборните нарушения ще се занимава с гласуването в Турция, Явор Нотев каза, че целта й не е да разследва всеки сигнал за нарушение, а да направи типов анализ на слабостите на избирателната система, въз основа на което ще се изработи избирателен кодекс. Той обаче допусна възможността при изработването на избирателния кодекс да се обсъди дали изобщо да се забрани гласуването в чужбина или да се въведат ограничения.

"Дали ще се приеме или не зависи от неговата философия", каза още той. Дали обаче това ще се случи зависи от мнозинството. Защото, ако вотът в Турция действително е бил манипулиран, може да се окаже, че това е коствало на ГЕРБ абсолютното мнозинство в парламента.