В оенното на Негово Величество училище е създадено през юли 1878 г. в Пловдив под формата на военноучебна команда, но още през ноември с.г. е преместено в София.
Главна заслуга за неговото формиране има руският императорски комисар в страната по това време княз Александър М. Дондуков-Корсаков, а първият му началник е гвардейският капитан Николай Николаевич Флейшер.
Първоначално в училището се подготвят офицерски кадри за четирите рода войски, от които по това време се състои българската армия – пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски.
Впоследствие към него се организират различни школи и курсове или се придават различни училища, в които се обучават кадри и по други, по-тесни армейски специалности, а подготовката им е с различно времетраене.
За пръв път подобен акт е осъществен през 1882 г., когато към Военното училище е присъединена функциониращата до този момент към МВР Техническа школа.
В нея се подготвят запасни офицери за нуждите на пионерните части.
Две години по-късно школата е закрита. През 1889 г. към училището се открива фелдшерска рота, но през 1897 г. тя се отделя от него заедно с присъединеното през същата година към неговия състав Ветеринарно училище.
През 1889 г. е открита и Школа за запасни офицери, която от 1892 г. съществува като самостоятелно военноучебно заведение, подготвяйки около 6300 запасни офицери.
През различни периоди (1900–1910, 1937–1948) към училището функционира също Военна гимназия, а откритите през 1928 г. нови специалности за нуждите на въздушните войски и флота дават възможност
през следващите години в него да се извършва специализирано военно обучение и на бъдещи авиационни и морски офицери.
Приблизително по същото време се поставя началото и на обучението на дружинни и полкови командири за нуждите на Българската армия.
Без да се афишира, от 1922 до 1938 г. на територията на училището тайно провежда своите занятия т.нар. Преподавателски курс – официално закритата съгласно клаузите на Ньойския договор Военна академия.
По силата на чл. 73 от договора в годините след Първата световна война са закрити също всички съществуващи към момента български военноучебни заведения – военни училища, офицерски юнкерски, кадетски и подофицерски школи и учебни команди, с изключение на Военното училище, което единствено получава правото да подготвя офицерски кадри през този период.
През 1924 г. със специален Закон за признаване на училището за висше специално учебно заведение, приет от ХХІ ОНС, статутът му е променен и то е признато за висше учебно заведение.
През годините на своето съществуване учебното заведение играе важна роля в живота на Българската армия, като дава подготовка на почти всички офицери, командвали армията във войните, които води Третата българска държава.
До 1946 г. в него са обучени и подготвени повече от 8 хил. български офицери.
Във връзка с промените, настъпващи в обществено-политическия живот на страната, през 1946 г. Военното на Негово Величество училище е преименувано.
То продължава да функционира като висше военно учебно заведение, но след тази година приема наименованието Народно военно училище „Васил Левски“.
Училището съществува и в наши дни, но след обединението му през юни 2002 г. с военните училища в Шумен и Долна Митрополия е преобразувано в
Национален военен университет „Васил Левски“, превръщайки се във важно звено от военнообразователната ни система.
По време на съществуването му до 1944 г. към Военното училище са създадени общо 11 фонда със сходни или приблизително еднакви цели.
В съответствие с нормативните им документи, те имат за цел поощряването на юнкерите с най-добро поведение и успех, подпомагането на най-бедните и най-способните от тях и на бедните деца на починали офицери, увековечаването паметта на загиналите за родината офицери – възпитаници на училището, чрез изписване имената им върху стените на училищната църква параклис „Светите Архангели“ и издигането на пантеон или паметник.
Дарители са лицата, чиито имена носят фондовете, техни роднини и родолюбиви граждани, а също офицери и юнкери от Военното училище, сдружения и др.
Средства се набират също от изнасянето на концерти и организирането на вечеринки и други увеселителни мероприятия, както и от волни пожертвования.
С дарените във фондовете средства са подпомогнати или под формата на награди с различни по размер парични помощи десетки възпитаници на учебното заведение, а в училищната църква параклис са изписани по випуски имената на всички загинали
в следосвобожденската история на България офицери, получили в него военното си образование.
Макар и номинално, тези фондове продължават да съществуват и в края на 40-те години на миналия век.
На 6 юли 1950 г. началникът на Народното военно училище „В. Левски“ полковник Станчо Хаджиев обявява със заповед нов Правилник за сливане на всички фондове, учредени към учебното заведение.
На основание на документа в новосъздадения към училището общ фонд „Награди и помощи“ са включени всички създадени до този момент фондове, с изключение на фонда „Увековечаване паметта на загиналите през войните офицери – възпитаници на Военното училище“.
Това се оказва временно решение на въпроса. Година по-късно – на 12 окт. 1950 г., със свое разпореждане МС на НРБ постановява закриването на всички съществуващи в системата на МНО благотворителни фондове, а средствата им да бъдат предадени в републиканския бюджет.
В изпълнение на правителственото решение през 1952 г. фондовете в Народното военно училище са напълно ликвидирани.
Към Военното на Негово Величество училище са създадени и функционират следните фондове:
Фонд „Генерал-майор Иван Кишелски“
Фонд „Школник Георги Полковник Таслаков“
Фонд „Генерал Димитър Кирков“
Фонд „Увековечаване паметта на загиналите
за отечеството офицери – възпитаници на Военното на Негово Величество училище“
Фонд „Полковник Панайот Ангелов“
Фонд „Полковник Панайот Ангелов“
Фонд „Д-р Стефан Сарафов“
Фонд „Генерал Христофор Хесапчиев“
„Подполковник Николай Данаилов Николаев“
Фонд „Учебни помагала“
Фонд „Подпоручик Васил Николов Наков“
Историята на Военното на Негово Величество училище е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
криза, която тихо расте" />
