Днес честваме един от най-големите християнски празници – Йордановден (Богоявление). На този ден Йоан Кръстител
покръства Исус Христос във водите на река Йордан.
Според библейския разказ Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Исус обаче, той веднага се поклонил и казал, че Исус трябва да се кръсти при него. Но Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“.
Съществуват свидетелства, че празникът се е чествал още през II в., но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово.
Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Исус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането си Той се явил на света в плът.
По-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба
свещеникът хвърля Светия кръст във водата.
Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.
Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
В Калофер
на този ден мъжете играят ледено хоро във водите на река Тунджа, след което най-малкият участник вади кръста и го връща на свещениците.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. „мръсни дни“. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Над 150 хил. българи празнуват имен ден днес.
Именици са Йордан, Йорданкa, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Теодосий (последните три имена се честват и на Тодоровден), Божил, Бончо, Данка, Данко, Данчо, Найден. Някои с имената Боян и Бояна също празнуват днес (или на 28 март).
Според данните на националната статистика за най-често срещаните имена в България към края на миналата година, името Йордан носят 53 352 мъже, а Йорданка се казват 40 497 жени.
