Христо Драганов дарява за "съревнование между учениците към трудолюбие"

Х ристо Драганов (16 апр. 1856 –1934) е учител, общественик, участник в националноосвободителното движение. Роден в Клисура. Учи в родното си село и в Пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Става учител в Батак (1873–1874), по-късно в Нова Загора (1874–1875), занимава се и с търговия. Бил е дописник на в. „Източно време“ (1875).

Основател на тайния революционен комитет в Клисура и участник в Априлското въстание. След разгрома на въстанието се установява в Александрия. Доброволец в Руско-турската война (1877–1878) и в Сръбско-българската война (1885).

След Освобождението  е учител последователно в Карлово, Клисура и Севлиево. Установява се да живее в Севлиево, където заема различни длъжности – книжар, кмет на Сев­лиево (1893–1894), окръжен училищен инспектор (1894–1895), окръжен управител (1899–1901), търговски инспектор (1913–1919). Председател на читалище „Росица“ в града (до 1887) и библиотекар на д-во „Развитие“ (1920–1927).

След потушаване на Априлското въстание Христо Драганов, заедно с Павел Бобеков и Манчо Манев от четата на Панайот Волов, преминава Балкана. На 18 май 1876 г. тримата са приети и спасени от революционния комитет в с.Самоводене, Великотърновско. Местното население ги укрива в продължение на 3 месеца, до август, когато преминават в Румъния.

Историята разказва, че първоначално комитетът в Самоводене взел решение да разпита тримата и, ако не са въстаници, „да ги очистят през нощта“, а ако се уверят, че са истински – да ги запазят и „улеснят“.

Стефан Стамболов, който по това време е в Самоводене, се познавал с Павел Бобеков, с когото учили известно време в едно училище. Това обстоятелство спомогнало въстаниците да бъдат приети с уважение и закриляни не само за една нощ, но им казали да останат поне 2-3 седмици, докато обстановката се поуспокои. Но вместо три седмици самоводенските патриоти крили въстаниците цели три месеца, след което те минали Дунава...

Христо Драганов прекарал есента и зимата в румънския град Александрия, а през пролетта на 1877 г. постъпил в българското опълчение в Плоещ в 4-та дружина, 3-та рота, втори взвод, като взел участие във всички сражения на опълчението.

Когато разпуснали опълчението, той се върнал в родната Клисура, която заварил изпепелена и съсипана до основи, а родителите му били починали. Драганов започнал отново да учителства на различни места –в трикласното училище в Севлиево, в карловското класно училище, по-късно и в подновената Клисура, и пак в Севлиево, където пък бил избран за училищен инспектор (от 1885 до 1888 г.).

Десетилетия по-късно, с писмо от 5 декември 1927 г., той изпраща на училищното настоятелство в с. Самоводене 25 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Много подробно и емоционално Драганов изтъква мотивите за това свое решение. На първо място е признателността му към жителите на Самоводене, които по време на Априлското въстание са го спасили с риск за собствения си живот. На второ място, дарителят изразява надежда, че със средствата от фонда „ще възбуди съревнование между учениците към трудолюбие и облагородяване, та когато пораснат и встъпят в обществения живот, пак да се отличават с тези качества“.

Волята на дарителя е фондът да служи за раздаване на парични награди на ученици и ученички, които завършат с отличен успех и примерно поведение основното училище или прогимназията в Самоводене. Сумата да се внесе в кредитно учреждение и 1/2 от прихода да се раздава за награди всяка учебна година, а другата 1/2 – да се капитализира в продължение на 110 години. Когато приходите нараснат, да се дават на бедни ученици, за да получат висше образование, като се предпочитат надарените със силни умствени способности. На тях може да се отпуска помощ и след това, ако се проявят с някое откритие в областта на науката. Управлението на фонда и определянето на наградите дарителят предоставя на училищното настоятелство, учителския съвет при училищата, с одобрението на окръжния училищен инспектор.

На 22 януари 1928 г. от дарената сума „при подобаваща тържественост и при масово стечение на възрастни и ученици“ към училището в с. Самоводене е образуван фонд на името на дарителя „Христо Драганов“. Учителският съвет изработва правилник за неговото управление, утвърден на 6 март 1928 г. от Търновския окръжен училищен инспекторат. На дарителя е изпратен специален албум с благодарствен адрес. За патронен празник на фонда е определен 20 януари, а във всички училища в Самоводене са поставени портрети на благодетеля.

Раздаването на помощи започва още през учебната 1928/1929 г. На 23 юни 1929 г. дарителят заедно със съпругата си Тодора Христо Драганова посещава селото. Посрещнат е най-тържествено, за негово здраве и благоденствие е отслужен молебен и е даден банкет, на който присъстват всички учители, училищни настоятели, кметът и вид­ни представители на селото.

По време на годишното утро лично раздава награди от по 200 лв. на 13 отличили се ученици от основното училище. За да осигури тези средствата, към годишните лихви от фонда прибавя ново дарение от 1500 лв.

В края на следващата учебна година отново изпраща 1500 лв. за увеличаване на броя и размера на годишните награди. На 22 юни 1930 г. посещава селото и раздава на 10 ученика по 230 лв. 
Впоследствие Хр. Драганов внася още 7 хил. лв. в полза на фонда: на 23 ян. 1929 г. – 3 хил. лв., на 13 юли с.г. – 2 хил. лв., и на 13 ян. 1930 г. – 2 хил. лв. Желанието му е първите две суми да се отделят във фонд в памет на дъщеря му Параскева Хр. Драганова. Вероятно обаче сумите са вложени за усилване на капитала на фонд „Хр. Драганов“, който към март 1931 г. е 34 066 лв.

Историята на фонд „Христо Драганов" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.