Общо взето това са решенията на управляващите относно здравната реформа през последната една година.
Когато дойде на власт, новото правителство гръмко обяви, че ще прави реформа в здравеопазването. Гледайки положението тогава и сега, става ясно, че това са празни приказки и нито предишния министър Божидар Нанев, нито Ана-Мария Борисова знаят какво да правят.
Във всеки случай положението не само че не изглежда розово, но продължава да чернее ... за всички - пациенти, лекари, болници, бюджет.
Тази седмица отново имаше паникьосани и това бяха болниците, след като НЗОК изготви анекси към договорите им за намаляване на средствата.
В началото на годината, когато правителството реши да намалява парите на болниците и лекарите вече подготвяха протест, една среща с премиера отмени намерението за орязване на средствата. Още тогава не беше ясно откъде ще дойдат те, но пък се разбра, че всяко решение е предпоследно и правителството, ако трябва, ще увеличи здравните вноски, но болниците ще могат да харчат, както и преди кризата.
И сега - дежа ву. Подготвяните за септември протести заради ограничение на харченето до делегираните бюджети на болниците отново предизвикаха среща с премиера. Базирайки се на практиката, не е учудващо, че след срещата ще може да се харчи над прага, ама понякога (?!?).
Още един абсурд: една от изтъкнатите причините да се намаляват парите е заради 1,7 млн. души, които не плащат здравни вноски.
Това не е причина! Това е следствие! Хората няма да искат да плащат, когато няма пряка връзка между размера на вноската и качеството на услугата, която получават.
Наливането в бездънната яма на НЗОК не би могло да е стимул за по-висока събираемост. Но би могло да е стимул за повече източване! Така, дори на момента правителството да увеличи два пъти бюджета на болниците, парите пак няма да им стигнат.
Проблемът се корени в системата, а не в липса на средства. И тук е уместно да си припомним постоянното политическо говорене, че „пари в нереформирана система няма да се наливат".
Вярно, има опити това да се случи, но в действителност здравната реформа не започва от повече от две десетилетия, а болниците все нямат пари, медицинският персонал се оплаква от малки заплати, вноската на данъкоплатците се увеличава, а качеството на медицинските услуги е все така ниско и остава най-ниското в Европа.
Тогава защо всяко следващо правителство, въпреки добрите си намерения, не може да направи нищо?
Ясно е, че реформата няма да е лека, но от отлагането й никой не печели. Това още веднъж доказва, че управляващите мислят краткосрочно и нямат политическа воля да направят малко по-голяма крачка. Време е най-после това да се промени.
Пътят е ясен - цялостна промяна на концепцията на здравеопазване в България към една по-модерна, по-качествена и по-евтина здравна система чрез:
- разбиване на монопола на НЗОК и включване на частните здравни фондове, но за сметка на държавния дял, за да може пациентите да имат повече избор;
- въвеждане на система на лични здравни сметки, където всеки осигуряващ се ще знае за какво точно плаща;
- приватизация на болниците, за да може ефектът на конкуренцията и борбата за повече пациенти и лекари чрез по-добро управление да се задейства.
Всички тези неща могат да се случат и имат доказани работещи примери по света (Холандия, Швейцария, Сингапур). За това трябва ясен политически ангажимент и пристъпване към реални действия.
Дотогава, г-да управляващи, спрете да наричате "здравна реформа" всяка идея за козметична промяна, която така или иначе отпада до седмица.
Повече по темата - на ime.bg.
Източник: ime.bg
Последвайте ни
