Етническият въпрос не може да бъде решен веднъж завинаги, той се решава във всяко наше действие.
Това каза президентът Георги Първанов в изказването си на 17-та Среща на президентите на страните от Централна Европа във Варшава.
Темата на форума е "Пътища към демокрацията: Споделен опит на демократична трансформация".
В изказването си Първанов изтъкна, че в България политическата трансформация е дала относително позитивни резултати.
Той отбеляза, че бе приета конституция от европейски тип, утвърди се политическият плурализъм, че в продължение на 20 години страната ни е една от малкото с траен граждански и етнически мир.
"За нашия регион това е особено важно. Останахме един своеобразен остров на стабилността, но и
като историк на етническата проблематика, и като държавник, мога да кажа, че не можем да бъдем спокойни",
заяви президентът Първанов. Той посочи, че и сега - на 21-та година на прехода, се появяват проблеми на етническо-религиозна основа с някои радикални движения и допълни, че досега подобно явление не е имало.
Едно от обясненията според президента е, че социално-икономическата криза поражда остри социални проблеми и няма нищо по-лесно от това в рамките на политическия популизъм радикалните движения да експлоатират социалните проблеми, създавайки етническо и религиозно напрежение.
Затова е толкова важно лидерството - на държавните глави, на политиците, за да се противопоставим на подобни тенденции, заяви Георги Първанов. В словото си президентът посочи, че трансформацията в страните от Източна Европа е започнала без ясен и предварителен модел и се е наложило нерядко да се работи на принципа "проба - грешка", а грешките били повече.
Георги Първанов отбеляза още липсата на ясна визия и за икономическата трансформация.
Поради това страни като България загубиха темпо, нашата икономика беше разбита, разпиляна, особено в селското стопанство, и години по-късно трябваше да започнем отначало, посочи Първанов.
Поради това не просто се създаде голяма социална диференциация, но и в огромната част от населението остана усещането за несправедливост на реформите в годините на прехода, допълни той. По думите на президента
в България реформата е понятие, натоварено с негативизъм
и все по-малко остават лидерите, които са готови да предприемат непопулярни мерки, за да могат да придвижат страната напред.
Ето сега, дори в условията на криза, част от лидерите предпочитат да изчакат кризата да бъде разрешена от процесите, които автоматически вървят в Европа и по света, а не да предприемат смели действия, част от които са непопулярни в рамките на обществото, допълни президентът.
