Предлаганите промени вероятно ще бъдат лансирани като подобрен вариант заради въведения съдебен контрол, създаването на два нови регистъра и разширяването на правомощията на Комисията за защита на личните данни. Твърде наивно.
Ядрото на проблема си остава искането на МВР за директен достъп до трафика на мобилните оператори и интернет доставчиците. Защото кой ще гарантира, че ако МВР има нонстоп достъп до секретните данни, няма да се злоупотребява с тях 24 часа в денонощието?
Предлаганите в законопроекта два непублични регистъра и обещанията, че полицаите ще изчакват съдебното разрешение за бъркане в базите данни, трудно вдъхват доверие.
Ченгеджийските скандали и подслушвания, осъществени от ДАНС през последната година, само потвърждават, че на МВР не бива да се дава безконтролен достъп до никакви лични данни, защото е очевидно, че се стига до безобразни злоупотреби с тях.
Полицаите вероятно имат право, че в сегашното си състояние законите пречат на разкриването на тежки престъпления и че операторите на електронния трафик ги бавят с дни. Това обаче не е причина да се скочи в другата крайност на неконтролирания полицейски достъп до данните с кого гражданите си пишат и телефонират.
Даде ли се такова право на онези няколкостотин души, предвидени в законопроекта за изменение на Закона за електронните съобщения, може да се прогнозира, че търговията с лична информация ще достигне шеметни размери.
Така че ако целта е наистина по-бързо противодействие на престъпността, то нека да не се предлагат мерки, които покрай бързината по-скоро биха генерирали още престъпност, отколкото да я намалят.
Източник: "Дневник"
Последвайте ни
