Но ото ръководство на МВР изненадващо притопли старите предложения на Румен Петков и Михаил Миков за непосредствен достъп на десетина правоохранителни органа до трафика на електронни съобщения.
Предлаганите промени вероятно ще бъдат лансирани като подобрен вариант заради въведения съдебен контрол, създаването на два нови регистъра и разширяването на правомощията на Комисията за защита на личните данни. Твърде наивно.
Ядрото на проблема си остава искането на МВР за директен достъп до трафика на мобилните оператори и интернет доставчиците. Защото кой ще гарантира, че ако МВР има нонстоп достъп до секретните данни, няма да се злоупотребява с тях 24 часа в денонощието?
Предлаганите в законопроекта два непублични регистъра и обещанията, че полицаите ще изчакват съдебното разрешение за бъркане в базите данни, трудно вдъхват доверие.
Ченгеджийските скандали и подслушвания, осъществени от ДАНС през последната година, само потвърждават, че на МВР не бива да се дава безконтролен достъп до никакви лични данни, защото е очевидно, че се стига до безобразни злоупотреби с тях.
Полицаите вероятно имат право, че в сегашното си състояние законите пречат на разкриването на тежки престъпления и че операторите на електронния трафик ги бавят с дни. Това обаче не е причина да се скочи в другата крайност на неконтролирания полицейски достъп до данните с кого гражданите си пишат и телефонират.
Даде ли се такова право на онези няколкостотин души, предвидени в законопроекта за изменение на Закона за електронните съобщения, може да се прогнозира, че търговията с лична информация ще достигне шеметни размери.
Така че ако целта е наистина по-бързо противодействие на престъпността, то нека да не се предлагат мерки, които покрай бързината по-скоро биха генерирали още престъпност, отколкото да я намалят.
Източник:
Архив
