П равославната църква чества Възнесение Господне или още Спасовден, който тази година се пада на 9 юни. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Народните вярвания гласят още, че
само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен, но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка.
Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.
Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
