Д нес е църковният празник Тодоровден и имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
Празникът се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости, като датата, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.
В иконографията светецът е представен като
ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но свети Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара, а да си приготвят коливо – жито. Предупредени, християните не взели никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.
Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е
празник на коневъдството и на конния спорт.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на любимото на всички българи конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа.
Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.
