На осмата неделя след Великден се отбелязва християнският празник Петдесетница. Той е винаги в неделя.
На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата
църква.
На този ден Иисус Христос основава църквата си на земята чрез изпращането на Светия Дух.
Според библейското предание на 50-тия ден след Пасха
в Ерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен
на Божието законодателство на планината Синай.
Дванайсетте Христови апостоли и
Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли
преди Пасха заедно с Исус Христос.
Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата на всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици.
Апостолите се изпълнили със Светия дух и
започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
Пламъците
били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на
които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи.
Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
След този ден апостолите постановили християните да
възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този
ден.
Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.
Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.
За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики
празника.
Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика.
Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и
благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.
В
по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското
законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет.
Празникът бил тържествен и радостен, в Йерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.
