Ц ърквата отбелязва днес Неделя на всички български светии.
Денят се чества във втората неделя след Петдесетница и в него се отдава почит към всички исторически личности, живели по българските земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра, били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава.
Този ден, който е и най-новият подвижен празник в нашия църковен календар, е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем.
Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.
Канонизираните за светци българи са 104. Сред тях има дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици.
Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
Днес имен ден празнуват: Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.
