"Честит 8-и март, мамо! Жик-так!"

Чалгата е феномен! Дали след години тя ще се разглежда в консерваториите като важен етап в развитието на музиката или ще остане само любопитен щрих от прехода, предмет на изследване от социопатологията, може да отсъди единствено историята.

Едно обаче няма как да се отрече на този стил. Поп-фолкът е удивително пробивен и неуморно завладява нови територии.

Милото осмомартенско тържество във Видин, озвучено от трелите на Азис, показа, че чалгата вече намери своето официално и достойно място и в родното училище.

Извинявам се, но отдавна не бях гледал такава простотия - деца от началните класове и дори от детската градина да танцуват със специално репетирана хореография на фона на творчеството на Васил Боянов. А заглавието на избраната песен - "Мразиш", съвсем кореспондира с духа на празника на майката...

Проблемът с навлизането на поп-фолка в родните школа наистина не е в самата музика, а в посланията, която тя отправя и въобще в цялата култура, свързана с нея, която се налага повсеместно.

Помолен за коментар на случката, министърът на образованието прехвърли топката на "други институции" и заяви, че не можел да забрани чалгата в училище. Естествено, не става дума да се забрани на учениците да слушат поп-фолк, всеки е свободен да харесва какъвто стил музика си иска.

Но поне на училищни тържества, можем да минем без ориенталски ритми. Някой сигурно ще опонира, че поп-фолкът вече не е това, което беше и сега песните в този стил могат да се похвалят с висока художествена стойност. Факт е обаче, че огромна част от тях продължават да са кавъри на всевъзможни парчета от заобикалящите ни балкански, а и някои по-източни страни.

Но след като така и така сме го подкарали през просото и очевидно няма как да избегнем щракането с пръсти и в училище, ето няколко предложения за хитове, които идеално биха се вписали в атмосферата на следващия школски празник: "Я, елате, пиленца, при батко", "Доко, Доко" или "Напипай го" биха разведрили и най-скучното детско парти, а освен това имат и силен възпитателен ефект.

Тези неувяхващи световни шлагери са много благодатни за танцова интерпретация от подрастващите ученици, а за хореографията винаги ще се намери кой да се погрижи. Все пак индустрията с епицентър Димитровград бълва не само изпълнители с гласове на славеи, но и корифеи в областта на съвременния танц. Като "хореографът", избрал парчето на Азис за видинските деца. Дори не си заслужава да споменавам името му. В опит да защити решението си, той дори непохватно размаха етническата карта. Щеше да е смешно, ако не беше нагло.

Защо обаче да се ограничаваме само с поп-фолка? За Деня на славянската писменост например може да се помисли за хореография върху парчета на Manowar, все пак на последния им концерт в София басистът на групата дръпна реч на български. Ако пък и детската тематика трябва да присъства, музиката на дет-метъл формацията Children of Bodom би паснала перфектно.

А кой знае, може наесен някое съвсем новаторско школо да реши на 15-и септември вместо с националния химн да поздрави събралото се множество със специален детски римейк на евъргрийна "Радка-пиратка". Така де, как да им забраниш на хората...