Чакаме чудото на Боговъплъщението на постна трапеза

На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници - навечерието на Рождество Христово, или Бъдни вечер.

Тази тайнствена и свята нощ, в която Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението, се чества семейно от православните християни, които очакват славното рождение на Спасителя.

Началото на вечерната литургия за Бъдни вечер в катедралния храм "Св. Александър Невски" в София е в 18 ч.

Всъщност тържеството за големия празник започва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.

След днешната постна вечеря, на която се събират всички в дома, почитайки и починалите им родственици, приключват четиридесетдневните коледни пости, започнали на 15 ноември.

На трапезата се слагат 7, 9 или 11 и постни ястия,

като сарми, тиквеник, боб, постна питка, ошав, пълнени чушки, жито и др.

Преди да се седне на масата се казват молитви, а храната се кади от най-възрастния в дома. Стопанинът обикаля и всички останали помещения в дома.

Когато се разчупи погачата първото парче се оставя до иконата за Богородица, а следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни.

В питата се поставя пара и на когото се падне тя, се смята, че ще му донесе благоденствие, щастие и радост през годината.

Според обичая не се става по време на яденето. Всички стават заедно, а после масата не се разчиства в памет на починалите.

Народът вярва се, че колкото по-рано се седне на вечеря, толкова по-рано ще узрее житото, а колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината.

В езическата традиция празникът е свързан

с плодородието и с началото на нарастването на деня и надвиването на нощта. Затова на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

В древността се е отбелязвал Деня на раждащото се слънце. Празникът се чествал и от египтяните, и от финикийците, и от асировавилонците, и от персите.

Такъв празник имали и славяните. Той е бил посветен на бога на плодородието Даждбог. В основата на празнуването му е бил магичен ритуал.

Когато християнството се наложило като религия, то не могло да отхвърли изцяло езическите традиции. Така християнски и езически елементи са се сплели в едно.