Борбата с корупцията, справянето с кризата и възстановяване доверието на европейските институции към България трябва да са приоритетите на новото управление.
Това показват резултатите от последното национално представително проучване на НЦИОМ за политическите нагласи у нас.
74% от анкетираните са на мнение, че правителството демонстрира сериозни намерения за справяне с корупцията, 1/4 обаче ги определят като "пиар акция".
66% са оптимисти за бъдещето на страната ни. В сравнение с август този показател отбелязва малък спад. Тогава положително настроени са били 70% от респондентите.
Участниците в проучването са оценили и част от предложенията и идеите на правителството за реформи.
Най-много привърженици печелят спирането на заменките на гори и промяната на тяхното предназначение (85%), удължаването с три месеца на срока за получаване на обезщетение от безработни, включени в курсове за квалификация и преквалификация (82%), ревизията на сделките, сключени през последната година от управлението на кабинета "Станишев" (79%), ограничаването на възможностите на банките едностранно да променят условията по предоставените кредити (79%).
Резултатите от проучването на НЦИОМ показват, че българинът е особено
чувствителен по отношение на реформите в пенсионната система.
90% от интервюираните категорично не одобряват предложението за увеличаването на възрастта за пенсиониране до 65 години. Почти толкова категорично (80%) е и неодобрението за изравняване на пенсионната възраст на мъжете и жените.
Одобрението за дейността на парламента нараства с 3% спрямо август, намалява броят на хората, които нямат мнение по въпроса. Повече хора харесват и работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева - през октомври те са 35%.
За добрия имидж на институцията и ръководството й са допринесли мерките срещу гласуването с чужди карти и други критикувани при предишни мандати практики, както и огласяването на отсъстващите от пленарните заседания.
Продължават обаче да са актуални обвиненията в бездействие и "слаба продуктивност".
Одобрението за кабинета нараства с 11%
спрямо резултатите веднага след встъпването му в длъжност и сега е 62%. С 5% обаче са се увеличили скептиците за възможностите на Бойко Борисов и екипа му.
Вероятно обясненията на управляващите, че проблемите в работата на отделните ведомства се дължат само на действията на предишното правителство, започват да изчерпват потенциала си, отбелязват от НЦИОМ.
Според анкетираните съдът и прокуратурата у нас изостават от усилията на правителството срещу корупцията и престъпността. Доверието в тях пада и заради разкритите корупционни практики в средите на Висшия съдебен съвет.
Одобрението за работата на президента пада със 7% през последните два месеца - до 52%. Очакванията и надеждите на българите за положителни промени сега са насочени към правителството.
65% от анкетираните одобряват действията на вицепремиера Цветан Цветанов. Публичните очаквания за справяне с корупцията и престъпността привнасят авансово и надпартийно доверие към работата му. Одобрението за него сред симпатизантите на ГЕРБ е 83%.
Три месеца след изборната си победа
ГЕРБ продължава да трупа обществено доверие.
Както през август, така и сега, над 3/4 от българите смятат, че влиянието на партията в политическия живот на страната расте. На подобно мнение са представителите на всички социално-демографски групи, по-резервирани в преценката си са единствено нискообразованите българи и симпатизантите на БСП.
В началото на октомври 52% от българите твърдят, че ако парламентарните избори са днес, ще гласуват за партията на Бойко Борисов.
Преобладаващите симпатизанти на партията са младите хора в активна трудова възраст, висшисти, жители на София и областните центрове, хора с жизнен стандарт над средния. Към тях започват да се присъединяват и представители на по-маргинални прослойки.
Всички останали парламентарно представени партии губят електорална подкрепа,
но това би могло да се обясни с умората на хората след двата вота тази година.
Избирателите на Коалиция за България през октомври са 11% от пълнолетните българи. Електоратът на социалистите се ограничава до хората в пенсионна възраст, жителите на селата, на малките градове и бедните.
Около 1/3 от гласувалите на 5 юли за БСП в момента са разколебани в своите предпочитания.
За ДПС днес декларират, че биха гласували 6% от пълнолетните българи, за Атака - 4%, а за Синята коалиция -- 2,3%. Ред, законност и справедливост има електорален дял от 1,3%.
