България е на 137-о място по дарителство в света от общо 146 изследвани държави, коментира Людмила Атанасова, директор "Програми за НПО" към фондация "Помощ за благотворителността в България" (ФПББ).
Данните са цитирани според Световния дарителски индекс КАФ за 2012 г. - най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб.
Общият дарителски индекс на страната ни е 17%, като хората, които са дарявали пари, са 13%, доброволците са 5%, а 32% от българите са помагали на непознат.
Изследването покрива около 95% от населението на планетата, а
проучването измерва три аспекта на дарителството -
даряване на пари, даряването на време (доброволчество) и оказването на помощ на непознат.
Като цяло докладът показва, че светът е станал по-малко щедър през изминалата година и дарителството по света е огледален образ на световните икономически модели.
Острият спад в благотворителните нагласи в световен мащаб през 2011 г. е довел до така нареченото двойно пропадане в дарителството. Според доклада, процентът на хората, които даряват пари за добри каузи, ангажирани са с доброволен труд или помагат на непознати, е намалял през изминалата година.
Анализът на дарителството по света през последните пет години показва, че то изживява спад през 2008 г. и 2009 г., възстановява се през 2010 г. и след това отново спада рязко през 2011 г.
Световният дарителски индекс на КАФ установява, че
Австралия е най-щедрата държава на света,
а на второ място е Ирландия. Канада е на трето място, следвана от Нова Зеландия под №4, САЩ са №5, Холандия е под №6, Индонезия е №7, Великобритания - №8, Парагвай - №9, а на десето място е Дания.
Как световните лидери дават пример за дарителство?
Правилата на добрия политически тон изискват да икономисваш и от себе си, казва Барак Обама и дава личен пример като дарява паричната премия за Нобеловата си награда за мир от 2009 г. в размер на близо 1,4 млн. долара.
През 2011 г. Обама дарява близо 1/4 от семейния си доход (около 172 хил. долара) заедно с хонорарите си от книги за близо 800 хил. долара.
Заедно с това Обама дава личен пример и с участието си в програмата по съкращаване на държавните разходи в САЩ като връща 5% от заплатата си в държавния бюджет.
Мерките за финансови икономии в САЩ действат от 1 март 2013 г. и до края на текущата финансова година се предвиждат икономии от 85 млрд. долара.
Обама обаче не е първият американски президент, който дава пример на нацията с благотворителност - президентите Вашингтон, Хувърт и Кенеди дават изцяло заплатите си за благотворителност.
В Русия президентът Путин и премиерът Медведев също дават заплатите си изцяло за благотворителност. Същото прави и премиерът на Япония Наото Кан, който заедно с няколко свои министри се отказват от заплатите си след трагедията с японската атомна централа "Фукушима".Уругвайският президент Хосе Мухика, наричан в страната си "бедният президент"
дарява 90% от заплатата си от 12 хил. долара за благотворителност, живее в стара ферма и ходи на работа с "Фолксваген" от 1987 г.
Мухика дарява за благотворителна дейност половината от собствеността си - земя, трактори и една къща на обща стойност около 215 хил. долара.
Латвийският президент Андрис Берзинш също дава изцяло държавната си заплата за благотворителност. Президентът на Гърция Каролос Папуляс дарява 50% от възнаграждението си, а държавният глава на Кипър Никос Анастиадис дарява 25% от заплатата си.
Испанският крал Хуан Карлос в знак на солидарност със своите сънародници, които търпят лишения по време на икономическата криза, се отказа от близо 7% от средствата, които получава от държавата.
Пример за алтруизъм даде и наскоро избраният папа Франциск, който се отказа от Апостолическия дворец във Ватикана, от личната луксозна папалимузина и живее в двустаен апартамент в хотел за духовници.
