"НЗОК, седнете и си направете добре разчетите". За това призова днес премиерът Бойко Борисов на форум на тема "Здравна реформа: бизнес диагноза", организиран от КРИБ.
Според Борисов не е нормално ръководството на касата да иска всяка година допълнителни средства от порядъка на 300-400 млн. лв., а в същото време хората да не са доволни от качеството на здравеопазването.
Той съобщи, че в момента се извършват 10-процентни съкращения на разходите в министерствата и на този фон НЗОК няма как да иска пари.
Борисов заяви, че е готов дори да се отреже средства, предназначени за строеж на магистрали, в името на здравето на хората, което "няма цена". "В здравеопазването влизат 8 млрд. лв. публични и частни средства и още толкова бих дал, ако хората кажат, че се лекуват добре".
Според него обаче средствата, похарчени за строежа на АМ "Тракия", се виждат и хората са доволни, докато с парите за здраве не е така.
"Не може да сервирате това на правителството. Идвате накрая и ни сервирате фактурата да я платим", закани се премиерът на председателя на касата д-р Глинка Комитов.
Всички политически партии и индустриалците да подкрепят реформата на Петър Москов
призоваха и той, и финансовият министър Владислав Горанов, който също беше на форума.
Борисов обеща когато се приемат реформите на социалния и здравния министър, той да отиде до парламента, за да се може да се събере по-голямо мнозинство при приемането им - защото "тези реформи са важни".
По думите му те ще се проточат до 2027 г., а неговата най-оптимистична прогноза не е това правителство да изкара дотогава.
"Абсолютно подкрепяме реформата и ще направя каквото мога поне за ГЕРБ да я подкрепи", категоричен бе премиерът.
Той се съгласи и с думи на Румен Овчаров от интервю тази сутрин, че популизмът, когато е в малки количества, както препоръчва министър Москов, е като алкохола - полезен, но в големи дози - вреди.
Има сериозен риск здравната система да изпита силни затруднения до края на годината,
каза на свой ред министърът на финансите Владислав Горанов.
По думите му за 2009 г. разходите за здраве са били 2 млрд. лв., а миналата година - 4 млрд., като за този период хората не са станали по-доволни или по-здрави.
Случващото се в здравната система е "свободно падане", допълни Горанов. Той също подчерта, че "всички усилия, които полага министър Москов, трябва да бъдат подкрепени".
Най-много се увеличават средствата за болнична помощ и лекарства
Според статистиката само 18% от парите за здравеопазване миналата година са отишли за други дейности.
Това съобщи днес здравният министър Петър Москов по време на форума на КРИБ. Той представи данни от изследване, според което частните разходи за здравеопазване (доплащане за здравни услуги и лекарства, непокрито от касата) надхвърлят 40%.
Общите разходите за здраве пък нарастват с 10% повече на година, отколкото БВП на страната. Освен това
разходите на НЗОК нарастват много по-бързо от приходите
През последните години касата дава все повече за лекарства, но домакинствата харчат още повече, обясни Москов, като подчерта, че високият процент, доплащан от пациентите за медикаменти, ограничава достъпа им до тях.
Миналата година НЗОК е изплатила 100 млн. лева за лечение за мозъчно-съдови заболявания, а частните разходи са били 300 млн. лева, даде пример той.
Според министъра реимбурсната политика е съсредоточена върху намаляването на разходите на НЗОК и не е ориентирана към нуждите на хората и затова ще се търси различен начин за реимбурсация и за реално остойностяване на дейностите и на лекарския труд.
Същевременно, 13.1% от домакинствата у нас са имали доходи под официалния праг на бедност през 2013 г. Според здравния министър именно
през 2013 г. здравноосигурителният модел у нас се е счупил
Като най-големи проблеми в болничната помощ, той посочи прекалено големия брой болнични легла, както и задълженията, които трупат болниците.
По думите му страната ни има повече болници (общо 338) и легла от повечето страни в ЕС, както и най-високият процент на хоспитализации. Данните сочат, че през 2013 г. един от всеки четирима българи е бил приет в болница, докато според Москов над 20 на сто от болничните дейности могат да се извършват в доболнични условия.
В същото време България е на първо място по лоша здравно-демографска среда, отбеляза министърът.
"България е на първо място по ниска продължителност на живота и висока смъртност. Все още не можем да намалим детската смъртност до показателя, постигнат в страните от ЕС през 1995 г.".
Москов увери, че от Министерството на здравеопазването се стремят към
ефективност, а не към икономии и спестяване
По думите му здравната реформа цели пациентът да бъде поставен в центъра на здравната система и да получава комплексно лечение. Именно заради това промените предвиждат НЗОК да не сключва договор с болница, която може да осигури само един епизод от лечението на пациента.
Москов се похвали още, че на базата на концептуалния документ за здравна реформа, две от четирите препоръки на Европейската комисия към страната ни в тази сфера са били свалени.
