Д епутатите приеха на първо четене промени в Кодекса на труда, насочени срещу работодателите, които не плащат трудови възнаграждения на работниците си.
В предложението за промените участваха депутати от всички парламентарни групи и днес те бяха приети с мнозинство от 138 души.
Колко взима българинът и колко средният европеец
Големият проблем с ниските доходи у нас
С новите текстове се засилват функциите на Главната инспекция по труда, която има статут на изпълнителна агенция.
Служителите й ще могат да извършват
проверки за изплащането на заплати и обезщетения след прекратяване на трудови договори.
Инспекцията ще може да дава задължителни предписания на работодателите. Изрично ще бъде регламентиран срока, в който работодателят трябва да плати обезщетенията, като при неизпълнение ще се дължи и лихва.
Промените засягат и Гражданския процесуален кодекс, като работниците ще могат да искат по-бързото издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влезли в сила предписания на инспекцията по труда.
Така служителите ще бъдат улеснени да търсят дължимите суми, без да им се налага да водят съдебни дела.
Работодатели, които дължат заплати и обезщетения, няма да могат да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители, гласят още промените.
Ще се въведат и допълнителни възможности работниците да получават дължими възнаграждения от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители.
Фондът ще може да изплаща такива задължения до три месеца след откриването на производство по несъстоятелност на работодателя и вписването на това съдебно решение в Търговския регистър.
Идеята е да дисциплинираме некоректните работодатели,
каза Хасан Адемов, председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика, която внесе законопроекта.
За промените настояваха синдикатите и омбудсманът Мая Манолова. По-рано през годината те оповестиха статистика, че неизплатените възнаграждения всяка година варират между 30 и 90 милиона лева.
От началото на годината на стачки заради заплати се вдигаха миньори, работници във фалирали търговски вериги и мобилни оператори.
Манолова внесе предложенията за промени в края на април,
когато призова депутатите да прекратят "модерното робство" в България.
По-рано този месец парламентарните сили се обединиха около други мерки, предложени от Манолова, насочени срещу частните съдебни изпълнители. Те също бяха приети на първо четене.
Гласуването на нови текстове в трудовия кодекс съвпада с момент на изострен диалог между бизнеса, синдикатите и правителството в друга сфера, която обаче отново е свързана с доходите на работниците.
Работодателските организации настояват за отпадане на добавките към възнагражденията за прослужено време. Синдикатите са твърдо против, а към момента правителството не е обсъждало подобна мярка.
Стигна се до размяна на обиди, в които председателят на КРИБ Кирил Домусчиев и други индустриалци определиха синдикатите като "вредни".
Работническите обединения заплашват с протести при отпадане на клас "прослужено време" и промяна в механизма на определяне на минималната работна заплата.
