Земетресението, станало в Румъния в събота вечерта, „е с големината и силата на труса, който беше преди две години в Перник. Тази отдалеченост от Вранча ни позволява да заключим, че в непосредствена близост във времето от този трус не могат да се очакват други с такава големина”, обясни пред Нова ТВ проф. Емил Ботев, ръководител на Департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
Земетресението бе усетено в цяла Северна България и дори в Пловдив и Бургас, както и в Молдова и части на Украйна, но не предизвика материални щети и жертви. Сериозни щети и жертви няма и на територията на Румъния.
До момента са регистрирани 11 затихващи земетресения,
като само едно от тях е от категорията на слабите трусове – с магнитуд 3,2. Всички останали са микроземетресения, които са със сила под 3. Те не могат да бъдат усетени на територията на България.
Земетресението
в никакъв случай не може да бъде окачествено като катастрофално или повод за аварийна ситуация,
каза за Агенция „Фокус“ проф. Ботев.
„Като катастрофални могат да бъдат определени ситуациите, свързани с наводненията през последните месеци, довели до жертви. Няма информация, че и земетресението в планината Вранча в Румъния може да застраши живота на хората на българска територията“, обясни той.
Според него като катастрофално земетресение може да бъде определено токова с магнитуд около 8. Това е максималното очаквано възможно земетресение.
По думите на проф. Ботев
реакцията на хората в аварийни ситуации е свързана с индивидуалното поведение на всеки човек, което е непредвидимо:
„Можем да кажем само, че съответните оторизирани органи, каквито представляват структурите на „Гражданска защита”, имат своите планове за действие в аварийни ситуации”, обясни той. „По различните населени места хората имат информация за това, по какъв начин трябва да реагират”, каза още проф. Ботев.
„При земетресение хората трябва да разберат силата му и колко далеч е то от тяхното местоположение.
Едно от най-важните неща, които трябва да бъде направено по време на земетресение е да се изчака информацията, която би трябвало да се появи по националните медии, които са информирани надеждно от съответните оторизирани органи”, обясни проф. Ботев.
„Възможно е веднага след силно земетресение да последва друго, дори в не малко случаи, още по-силно.
При такова положение е добре хората да останат в сградите си, тъй като те са относително устойчиви на далечни земетресения“, коментира сеизмологът. Според него са по-опасни земетресенията, чийто епицентър е непосредствено под сградата. „Ако хората преценят, че земетресението е локално, тогава наистина е добре да напуснат сградата при първия такъв трус”, каза още проф. Ботев.
Излизането от сградата обаче трябва да стане, само когато има възможност да бъде направено за кратко време, тъй като е по-опасно, ако човек бъде заварен от вторичен трус на стълбището или в асансьора.
Според него човек трябва да е предварително подготвен, като е разиграл тренировъчен сценарий за евакуиране и когато хората напускат домовете си при извънредни ситуации, е хубаво да са си подготвили комплект с най-важните документи. „Друго важно нещо, което трябва да направи човек е максимално бързо да изключи източниците на енергия независимо какви са те, за да не предизвика пожар”.
В много от катастрофалните ситуации причината не е в самата природа, а в некомпетентното и твърде често безотговорно отношение
на съответните органи, най-вече частни институции, които си позволяват всякакъв вид конструктивни промени в сградите, каза още проф. Ботев.
При природно бедствие тези промени могат да доведат до катастрофални последици.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!