Точно преди да започне официално предизборната кампания проучването сочи 21.9% за ГЕРБ срещу 17.4% за БСП.
Изследването е правено в периода 22-27 март.
Преднината на ГЕРБ се е увеличила с 2,5% в сравнение с последното проучване на агенцията през януари т.г.
БСП за момента не печели нищо от социалното недоволство. Бележи спад с 1.5% спрямо януари, мобилизира твърдите си симпатизанти, но не успява да прибави нови. Доколкото на този етап може да се очертае някаква по-обща тенденция, БСП губи в две посоки - първо, от центристките избиратели със средни и по-високи доходи, заети в частния сектор, които по всяка вероятност са притеснени от заявената политика за вдигне на данъци и осигуровки и второ, от най-нискодоходните групи, които все още остават пасивни, или се ориентират към нови протестни партии.
Като залага на съчетанието от радикализъм, национализъм и щедри социални обещания, "Атака" бележи значителен ръст и достига 5.5%. Подкрепата й нараства главно сред хората с по-нисък социален статус от средното поколение в София и малките градове.
Тя обаче, заедно с НФСБ (на собственика на телевизия "Скат" Валери Симеонов), е най-застрашена от консолидирането на евентуална партия на протестиращите. Всеки пети симпатизант на "Атака" и всеки трети на НФСБ е готов да подкрепи такава партия, срещу всеки десети от привържениците на ГЕРБ или БСП.
ДПС запазва позициите си с 4.8%. Но от "Алфа рисърч" отбелязват, че има тенденция на спад в подкрепата към партията на Доган и Местан в сравнение с парламентарните избори през 2009 г.
Партията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите" губи привърженици - от 5.6% през януари на 3.9% сега, но според социолозите все още има шанс да бъде петата партия в 42-то Народно събрание.
ДСБ на Иван Костов и "Единство" на Надежда Неински и Мартин Димитров със сигурност губят все повече симпатизанти и сега имат 1.8%. Но според социолозите биха се доближили до бариерата 4 процента при по-ниска избирателна активност.
Несъществуващата партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект.
28% казват, че не са решили дали и за кого да гласуват.
Уличните протести вече утихнаха, очевидни са разправиите и разцепленията в т.нар. граждански движения, но според изследователите "българското общество запазва значим протестен потенциал". 55% от анкетираните одобряват изцяло "гласа на улицата", 38% - частично, сочат от "Алфа рисърч".
Готовността за участие в протести е по-ниска. Склонни да изразят недоволството си, излизайки на улицата са около една трета от запитаните, предимно младежите до 30-годишна възраст.
Почти всички анкетирани (92%) имат искания с икономическа насоченост. Много по-нисък (20%) е дялът на онези, които подкрепят разнопосочните политически искания.
Не толкова прякото участие във властта, колкото упражняването на контрол чрез граждански квоти в регулаторни органи и комисии се разпознава като най-ефективен механизъм за влияние върху управлението (56%).
20 на сто смятат, че протестиращите имат най-голям шанс да постигнат целите си чрез формиране на партия, с която да се явят на предсрочните избори. Други 23% виждат този шанс чрез включване в сегашните партии в зависимост от ориентацията на излезлите на улиците хора.
Към момента
щедрите социални обещания на националистическите формации са тези, които привличат протестния вот.
Основна интрига на кампанията остава обаче въпросът, дали той ще продължи да се отлива към тях, или ще премине частично към нови политически субекти, коментират изследователите от "Алфа рисърч".
В момента 42% от анкетираните избиратели са сигурни, че ще отидат да гласуват, 28% се колебаят, като обикновено само половината от тях взимат решение в полза на вота. Почти всеки трети не е сигурен дали ще подкрепи политическата сила, която преди е избирал.
Тази висока степен на мобилност и "оглеждане" може да доведе до съществени размествания в хода на кампанията, а ако "колебаещите се недоволни" не намерят достатъчно атрактивна алтернатива, избирателната активност може да остане доста под тази от парламентарните избори през 2009 г., казват от "Алфа рисърч".
Усилията на президента Плевнелиев при съставянето на служебното правителство и нормализирането на ситуацията се оценяват позитивно от хората.
В момента Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик
- 32% положителни оценки срещу едва 19% отрицателни - и така запазва позициите си отпреди политическата криза.
Служебният министър-председател Марин Райков е слабо познат и съвсем естествено повечето хора нямат мнение за дейността му. 74% изразяват неутрално отношение към него в първата седмица от работата му, 17% положително и 9% - отрицателно.
Кабинетът Райков получава подкрепа предимно от дясноцентристки избиратели, докато отношението на левите и радикално настроените български граждани е преобладаващо негативно.
За разлика от политиците, на подкрепа са радва новият български патриарх Неофит - 42% от българите имат надежда, че той ще има по-активно отношение към случващото се в страната.
Ако изборите бяха днес, при около 55-57% избирателна активност (3 600 000) ГЕРБ би могъл да достигне около 35-38% от действителните гласове, БСП - около 30%, Атака и ДПС по около 10%, а ДБГ - 4-5%.
От това, дали и други политически сили ще преминат бариерата и съответно, какъв ще бъде "бонусът" от преразпределението на гласовете на останалите под чертата партии, ще зависи каква коалиция ще се формира и до колко устойчиво би било следващото управление и парламент.
За разлика от предишни избори обаче, когато имаше вълна на надежда към новите партии и кампанията не беше от водещо значение, сега точно тя ще е определяща както за позициите на големите, така и на по-малките политически сили.
Заради последния скандал между социолози, "Алфа рисърч" специално отбелязва:
"Регулярното проучване на агенция "Алфа Рисърч" за обществените, икономически и политически нагласи в страната е проведено в периода 22-27 март 2013 г. Сравнимо е с предишните тримесечни проучвания, които се извършват по една и съща методика и със съпоставими индикатори.
Изследването няма външен възложител. Реализира се със собствени средства на агенцията и се публикува на нейната интернет страница.
Проучването е представително за пълнолетното население на страната. Проведено е сред стратифицирана по тип населено място извадка от 1050 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците пол, възраст и образование."
Източник: БТА
Последвайте ни
