Ако сега има избори - нищо ново в парламента

П�т �тестите все още не раждат достатъчно значима политически алтернатива, различна от статуквото. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

В първото след парламентарните избори проучване, направено в периода 3-10 юли,

ГЕРБ регистрира електорални симпатии 22 - 23%, БСП - 19 - 20%.

Според изследователите от НЦИОМ има известно свиване на електоралната тежест на ГЕРБ, в рамките на 1-2%, докато БСП леко разширява електоралната си подкрепа, в рамките на около 2-3%.

Ако изборите за Народно събрание бяха на 10 юли 2013 г., в следващ парламент със сигурност би присъствало и ДПС с електорална подкрепа 6 - 7%.

Няколко формации имат реални шансове да прекрачат прага на нов парламент - "Атака", Движение "България на гражданите" (ДБГ) и НФСБ, всяка от които получава около 3% от електоралните симпатии на имащите право на глас.

За новоучредени формации, като заявения "Реформаторски блок", е рано да се мери електорална подкрепа, доколкото тези проекти засега остават в сферата на намеренията, дори според някои от учредителите им.

Три четвърти от хората, които са гласували за ГЕРБ на 12 май, твърдят, че биха повторили вота си и днес.

Сред гласувалите за БСП, този дял е 85%, а сред избирателите на ДПС - 82%.

От анкетираните

47% твърдят, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори,

а 35% са на мнение, че е по-добре правителството да изкара мандата си докрай.

За предсрочни парламентарни избори по-често се обявяват хората на възраст между 18 и 49 години, респондентите с висше образование (55% от тях), интервюираните със среден и с по-висок жизнен стандарт, жителите на столицата (59% от тях) и на малките градове (54% от тях).

Държавният глава Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик към 10 юли 2013 г.

54% от анкетираните одобряват работата му, а 35% не я одобряват. За последните месеци не регистрираме съществени промени в рейтинга на президента.

Към 10 юли 2013 г. най-одобряваните политици се подреждат така:

Росен Плевнелиев - 54%, Йорданка Фандъкова - 49%, Георги Първанов - 46%, Пламен Орешарски - 37%, Бойко Борисов - 34%, Михаил Миков - 28%, Сергей Станишев - 27%, Красимир Каракачав и Янаки Стоилов - по 24%, Меглена Кунева - 21%.

Правителството на Пламен Орешарски започва работата си с 32% одобрение и с 59% неодобрение.

За сравнение - кабинетът на Бойко Борисов получаваше 51% одобрение и 20% неодобрение през първия месец на своята работа.

Правителството на Сергей Станишев получаваше в началото на своя мандат 29% одобрение и 50% неодобрение. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски в началото на работата си се ползваше с одобрението на 54% от българите, а неодобрението бе само 11%. Правителството на Иван Костов получаваше 60% одобрение и 24% неодобрение през юли 1997 г.

Към 10 юли 2013 г.

58% от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета Орешарски, а 42% не ги подкрепят.

По-висока подкрепа за протестите срещу кабинета НЦИОМ регистрира сред хората на възраст до 49 години, сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния.

67% от столичаните подкрепят протестите срещу кабинета. Подкрепа за протестите декларират и 57% от жителите на градовете - областни центрове, както и 65% от жителите на малките градове.

52% от жителите на селата не подкрепят протестите. Сред онези, които не подкрепят протестите, се срещат най-често възрастни хора над 60 години, респонденти с основно и със средно образование, жители на селата и представители на етническите малцинства.

37% искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 години, хора с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове.

За бърза оставка на кабинета се обявяват 42% от столичаните, 40% от жителите на градовете-областни центрове, 44% от живеещите в малките градове и 27% от хората, които живеят в селата.

23% искат оставка на кабинета Орешарски, като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята "нека първо да се свърши най-неотложното". По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 години.

30% от анкетираните са на мнение, че правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните респонденти над 60 години (48% от тях), на интервюираните с основно и по-ниско образование, на живеещите с големи лишения и на жителите на селата (38% от тях).

Половината от интервюираните, които посочват, че не са доволни от изборните резултати, искат кабинетът да подаде оставка веднага.

42-то Народно събрание започва работата си с 26% одобрение и с 65% неодобрение.

За сравнение - стартовият рейтинг на 41-то Народно събрание през август 2009 г. е бил 42% одобрение и 33% неодобрение. 40-то Народно събрание започва работа с 23% одобрение и 60% неодобрение. 39-то Народно събрание получава 37% одобрение и 23% неодобрение в началото на мандата си. 38-то Народно събрание получава 37% одобрение и 31% неодобрение през май 1997 г.

От данните е видно, че 42-то Народно събрание получава най-високо стартово неодобрение в сравнение с предходните състави на парламента. Стартовото одобрение на настоящия парламент, обаче, е с няколко процента по-високо от това на 40-то Народно събрание.

Няма председател на Нородно събрание, койтода е започвал работата си по-ниско одообрение - 28% - и по-високо неодобрение - 49% - от Михаил Миков.

Сред лидерите на парламентарните групи в 42-то Народно събрание

най-високо е одобрението за председателя на ГЕРБ Бойко Борисов - 34%.

Неодобрението за дейността му е 58%. В сравнение с края на април, Бойко Борисов е загубил 4% одобрение и е добавил 7% неодобрение.

Лидерът на "Коалиция за България" Сергей Станишев запазва без промени както одобрението, така и неодобрението към дейността си в сравнение с края на април. Към 10 юли работата му одобряват 27% от българите, а 65% не я одобряват.

Председателят на ДПС Лютви Местан е одобряван от 16% от интервюираните - с 6% по-висок в сравнение с април 2013 г.

Волен Сидеров е одобряван от 8% от анкетираните, дял с 6% по-нисък от рейтинга на председателя на "Атака" от април 2013 г.

С 11 процентни пункта нараства одобрението за работата на полицията

за последните месеци - от 36% на 47%. Одобрението към тази институция е по-висок дял от неодобрението.

24% от всички интервюирани са удовлетворени от резултатите от парламентарния вот на 12 май 2013 г. Доволни от изборните резултати са 69% от избирателите на ДПС и 53% от поддръжниците на "Коалиция за България".

62% от участвалите в изследването твърдят, че не са удовлетворени от резултатите от парламентарнитеизбори. Недоволни от изборните резултати НЦИОМ регистрира главно в две възрастови групи - сред хората на възраст между 30 и 39 години и сред тези между 50 и 59 години.

Над средното е и неудовлетворението от вота сред респондентите с висше образование, сред хората със среден и с по-висок жизнен стандарт, сред жителите на столицата (71% от тях), сред живеещите в малките градове (69% от тях) и сред 63% от живеещите в градове -областни центрове.

Две трети от българите посочват, че за тяхното бъдеще (учене, работа или бизнес) е важно койуправлявастраната. 26% не виждат връзка между намеренията и плановете си и това кой е на власт.  

Изследването на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Извършено и финансирано от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на центъра - http://www.parliament.bg/nciom/bg.

Изследването е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани. Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш.