Л уксозни возила се движат с надут клаксон, млади момичета в пищни рокли се клатушкат върху високите си токчета: времето на абитуриентските балове е един все по-екстравагантен ритуал, изпълняван в цяла България, пише АФП в кореспонденция от София.
Всяка година в края на май голяма част от семействата се прегъват под това почти задължение,
което в България, най-бедната държава на ЕС, излиза около 2–3 средни заплати.
В програмата за това събитие, подготвяно с много желание през последната година в средното училище, влиза балът, разбира се; но също така посрещане на роднините в ресторант, както и един последен тур по дискотеките за младите.
Традицията на баловете – една от малкото, оцеляла от комунистическо време, не спира да се развива в българското общество.
„Става все по-екзотично“,
казва Николай Овчаров. А също и все по-скъпо. Колко точно е похарчил, този баща предпочита да не си спомня, докато хвърля поглед към дъщеря си, облечена в дълга жълта рокля.
„Прекалено е, но всички правят така“,
казва Стефка Дренова, младо момиче с рокля с деколте, която блести от пайетите по нея.
Христина, с лилава рокля, шита със сребърна нишка и украсена с полускъпоценни камъни, казва, че и една проста тениска би ѝ отивала, но „това не би имало смисъл, ако всички не го правят“.
Ресторантът е резервиран още от октомври, а каква да е роклята, вълнува всички, казва Росица Лозанова, преподавател по литература.
С наближаването на бала момичетата си правят пробни прически и гримове, за да избегнат и най-малкия фал в големия ден.
Младежите са по-лесни откъм облекло: „Достатъчен е един костюм. А и ще могат да го носят и след бала“,
казва Тодор Тодоров, облекчен, че синът му е устоял на изкушението да поиска луксозна кола за бала си.
Тези, които не са, обаче държат да се възползват от „инвестицията“ и се появяват с ревящи мотори и надути клаксони, подават се наполовина от прозорците на колите и броят до забрава до 12 – броя на годините, които са прекарали в училището, което сега с такава радост напускат.
И докато баловете изглеждат задължителни в тази страна, измъчвана от бедност, се появяват и инициативи за намаляване на разходите и за използване на спестените средства за хуманитарни или медицински каузи.
Тази година обаче, заради европейските избори, баловете служеха и за политическа пропаганда. В Сърница (в Югоизточна България), балът беше платен от един от кандидатите на партията на турското малцинство, ДПС.
Що се отнася до младите българи, те гледат на бала като
преход между безгрижния младежки живот и възрастта, в която трябва да поемат отговорности.
„Тази вечер е единствена в живота“, казва Богдана, докато се усмихва детински под погледа на своите родители, които скоро ще я изпратят да учи в Англия.
„Колкото и да излезе, моят бал си струва. Оттук насетне ще печеля прехраната си сама“, казва Николета Кирилова, чието средно образование е специализирано в областта на туризма.
Облечена в рокля от черна дантела, Мария Янакиева си взима сбогом със своето училище.
Скоро тя заминава за Германия.
„Не знам дали ще се върна отново да живея в България“, казва тя.
