Т я е инженер-химик, а той художник, работещ като охранител – сем. Колешеви са скритото лице на „работещите бедни“ в България – най-бедната страна в ЕС.
Така започва репортажа на АФП от Бухово, в който става дума за тази категория хора, които се борят за оцеляването си.
„Заплатите ни са около 950 лева (485 евро) на месец“, казва Катя Колешева (49 г.) пред АФП в семейния едностаен апартамент в Бухово, в който живеят с 24-годишния си син. „Като платим месечната си вноска по кредита и сметките, оставаме с 200-220 лева за храна. Това е всичко за нас тримата“.
Според проучване в ЕС 48% от 7,2- милионното българско население живее в „материални лишения“, което означава невъзможност да си позволят неща като нормално отопление или месо през ден. Седем до осем процента от тях са т.нар. „работещи бедни“ като Колешеви, които се трудят, но се борят да свържат двата края и всеки непредвиден разход води до сериозни проблеми.
Семейството споделя как трябвало да пропусне вноската по заем от 8000 евро, изтеглени за цигулка на сина – студент по музика, за да купи дърва за огрев миналата зима. „Въобще не може да става въпрос за ваканция. За 26 години сме били на почивка два пъти“, казва съпругът на Катя – Мирчо ( 60 г.). Да отидем на кино, на театър или на кафе е „немислимо“.
Сивокосият мъж – художник с диплома от Националната художествена академия в София, работи като нощен пазач в местното читалище, където води и курс по рисуване за деца.
Националните статистически данни показват, че
един на всеки петима българи е „относително беден“ –
преживява с 60 на сто от средния национален доход, а всеки десети живее в крайна бедност.
Друго проучване на ЕС от март установява, че България е най-нещастната страна в ЕС. Трайно безработните, овдовелите пенсионери и многодетните семейства, особено от 10-процентното ромско малцинство, са най-тежко засегнати. Но те не са единствените. Около 170 хил. души, или 8% от всички работници и служители, които получават минимална месечна заплата от 184 евро (368 лв.), също стигат близо до линията бедността, след като си платят осигуровките и данъците. Експерти казват, че тази ситуация е наследство от няколко поредни правителства след края на комунизма през 1989 г., които не успяха да направят реформи, за да направят икономиката по-конкурентоспособна и да привлекат инвестиции.
България беше засегната от банкова криза и хиперинфлация в средата на 90-те години на миналия век, но с помощта от МВФ постигна 10 поредни години икономически растеж (от 1998 до 2008 г.), а през 2007 г. се присъедини към ЕС.
Но световната финансова криза от 2008-2009 г. струваше на страната загубата на около половин милион работни места, а жизненият стандарт тръгна в обратна посока.
„Други източноевропейски страни успяха да се настигнат ЕС, но те започнаха реформите по-рано“, казва експертът от Института за пазарна икономиката Петър Ганев пред АФП. „Другите причини са структурни – традиционно ниска икономическа активност, най-ниска в Европа, с много малко работещи хора, и застаряващо население“, добавя той.
Проблеми на Колешеви започнали в края на 2008 г.,
когато най-големият завод за стомана на Балканите, където Катя е работила като инженер-химик в продължение на 18 години, банкрутира и бяха уволнени над 5600 души. Дължат ѝ повече от 6000 евро неплатени заплати и компенсации, но тя е загубила надежда, че някога ще получи тези пари. Сега печели само около половината от предишната си заплата, като пътува по два часа всеки ден до и от работата си в лаборатория в София, и освен това работи и като детегледачка в събота, за да свърже двата края.
„През 25-те години на прехода от комунизъм хората загубиха надежда, че има шанс нещата да се подобрят и че можем да излезем от тази ситуация на постоянни лишения и недоимък“, казва тя. „Човек не се нуждае само от хляб, или кисело мляко, или храна. За последен път съм си купила чифт ботуши през 2007 г.!“.
