Пд дседателят на парламента Цецка Цачева и учени достигнаха до консенсус, че опитите с генно-модифицирани организми (ГМО) в България трябва да продължат в затворена контролируема среда.
Този извод се наложи след близо два часа разговори на днешната среща. В нея се включиха водещи експерти и преподаватели от БАН, Аграрния университет, Университета по хранителни технологии и Селскостопанската академия.
Комисия ще решава дали да бъде извършен всеки отделен научен опит с ГМО.
След срещата Цачева отново увери, че промени в Закона за ГМО няма да бъдат гласувани, докато учените не представят категорични доказателства за влиянието на тези организми върху природата и човека.
При приемането на текстовете депутатите щели да се съобразят с мнението на изследователите и на неправителствените организации, но и с европейските директиви.
Цецка Цачева пое ангажимент да бъде гарант и да не допусне националните интереси, свързани със запазване чистотата на българската природа от ГМО, да бъдат нарушени.
Според председателя на БАН акад. Никола Съботинов обществото трябва да бъде в максимална степен запознато с ползите и вредите от технологиите, свързани с ГМО. За тази цел щели да се организират конференции и дебати.
Междувременно изследване на НЦИОМ по поръчка на Цецка Цачева по темата сочи, че според 71 на сто от анкетираните
рисковете от ГМО надделяват над евентуалните ползи от тях
Едва 4% са на противоположното мнение, а всеки пети не се ангажира с категорично мнение. Общо 13 на сто от интервюираните смятат, че ползите и вредите трябва да се оценяват конкретно за всеки случай.
Проучването е направено в периода 23-25 февруари сред 600 пълнолетни жители на София на възраст между 40 и 49 години.
Категорични противници на употребата на ГМО изобщо, вкл. и за научни цели, са 42 на сто от анкетираните. Най-често такъв отговор са давали хора над 50 години.
За 83% в момента в България съществува опасност от неконтролирано разпространение на ГМО в семена и/или в храни.
Това поражда страхове за здравето на хората и затова четири пъти повече са тези, които настояват по темата да бъде ангажирано повече здравното министерство, вместо на околната среда и водите.
Едва 6% от участниците в изследването не виждат проблем
у нас ГМО да се използват без ограничения - както за научни, така и за практични цели.
Според 28 на сто Народното събрание е институцията, която трябва да вземе окончателно решение за режима на работа с ГМО.
Авторите на проучването са регистрирали големи очаквания към изпълнителната власт.
Хората възлагат надежди за ефективен контрол предимно от страна на Министерството на земеделието и храните - 26%, на здравеопазването - 25, на
Министерския съвет - 13, и на МОСВ - 6.
Макар и с по-малки дялове като отговорни за режима на работа с ГМО са посочени още БАН - 3 на сто, ДВСК - 2, и РИОКОЗ - 1.
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
