60 г. възстановена Българска патриаршия

Днес се навършват 60 години от Възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV век при падането на България под османско владичество.

За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил.

Още през Възраждането българските църковни дейци започват борба за тази кауза. Първата стъпка е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград.

След 9 септември 1944 г. Българската православна църква е подчинена на държавата. От съществуващите две духовни семинарии (Софийска и Пловдивска), едно духовно училище и един Пастирско-богословски институт, през 1951 г. остава само Софийската духовна семинария, а Богословският факултет е изваден от Софийския университет и е превърнат в Духовна академия.

Подчиняването на БПЦ достига своята кулминация с отстраняването на екзарх Стефан, който на 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, лишен е от правото на свободно придвижване, а също и от правото да извършва богослужение.

В Политбюро на БКП е обсъдена необходимостта от изработването на един "нов, малък, демократичен устав" на БПЦ. След дълги спорове на 3 януари 1951 г. Св. Синод е принуден да приеме наложения му от правителството устав и да избере Пловдивския митрополит Кирил за нов наместник-председател на Св. Синод.

С налагането на новия устав БПЦ се назовава патриаршия, но от канонична гледна точка нещата са неуредени. Освен свикването на църковно-народен събор, който със специално решение да провъзгласи патриаршеското достойнство, е необходимо одобряването на този акт от Цариградската вселенска патриаршия и от останалите поместни православни църкви.

На 8 май 1953 г. е свикан Църковно-народен събор. На следващия ден - 9 май, съборът приема устава на БПЦ.

На 10 май 1953 г. Българската православна църква официално е провъзгласена за патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява непряк приемник на последния български патриарх Св. Евтимий.

Интронизацията на патриарха става непосредствено след избора му в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Присъстват представители на правителството, на културната общественост, чуждестранни делегации и много вярващи.

Известният общественик и държавник Стойчо Мошанов отбелязва в своя дневник: "Става ясно, че целите на възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. са били външнополитически". В действителност, на Третия църковно-народен събор не присъстват представители на Цариградската вселенска патриаршия, а тогавашният Цариградски патриарх Атинагорас отказва поканата на българския Св. Синод да присъства, като казва, че подобен акт се явява нарушение на съществуващия канонически и църковен ред.

В следващите години Българска патриаршия е призната от всички православни църкви, като установява жива връзка с тях чрез взаимни послания и гостувания. На 27 юли 1961 г. и Цариградската патриаршия официално признава възобновената Българска патриаршия.

През пролетта на 1962 г. българска църковна делегация начело с патриарх Кирил осъществява историческо посещение на Цариградската вселенска патриаршия, на източните патриаршии: Йерусалимска, Антиохийска и Александрийска, и на Гръцката православна църква с посещение и на Света гора - Атон. Възобновената Българска патриаршия тогава официално е призната от предстоятелите на Йерусалимската патриаршия и на Гръцката църква.

Св. Синод на БПЦ е взел решение честването на годишнината да бъде отложено за 19 май. Като мотив за преместването на празника се посочва, че не е подходящо той да се отбелязва в светлата седмица или на Томина неделя.

Тържественото честване на Възстановяването на Българската патриаршия ще стане на 19 май в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски“.  Празничното богослужение ще оглави Негово Светейшество патриарх Неофит. Ще бъде отправено патриаршеско и синодално послание до клира и народа на БПЦ.