Това показват резултатите от проучване на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите в България, които бяха представени днес от ръководителя му Методи Коралов, преподавател по психология в Нов български университет.
Изследването е проведено сред 1643 ученици от 3-ти до 7-ми клас в пет софийски училища за периода април-май 2010 г. То е част от проекта "Превенция на кибертормоза в училище" по инициатива на УНИЦЕФ-България.
Кибернасилието представлява жестоко отношение на дете към друго дете чрез злонамерено използване на технологии - най-често интернет (социални мрежи, скайп и др.) и мобилен телефон, поясни координаторът на проучването Иван Игов.
По думите му най-честите форми на такъв тормоз са пускане на клюки или слухове в социалните мрежи, публикуване на неприлични и фалшиви снимки онлайн, обидни обаждания по мобилния телефон, заплашителни есемеси и др.
Около 29% от децата не споделят с никого, че са станали жертва на кибертормоз, сочи статистиката. Едва 24% са се оплакали на учителите си, а най-често доверител става майката.
Много малко от родителите и учителите обаче знаят какво е кибертормоз и как могат да се справят с него и да помогнат на децата си, обръщат внимание психолозите.
13 на сто от учениците признават, че са тормозели някого поне веднъж през последната учебна година, а 3% го правят всяка седмица.
По данни на Коралов над 60% от насилниците в училище в по-късна възраст имат проблеми със закона.
Най-честите форми на кибертормоз са: пускане на клюки в социалните мрежи (56% от случаите), обидни обаждания по джиесем (56%), заплашителни есемеси (49%), пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др.
Признаците, че детето може да е станало жертва на такова отношение, са падане на успеха в училище, мрачно и раздразнително настроение, рязка смяна на настроенията след използване на интернет, внезапното спиране на компютъра.
Парадоксално се оказва, че част от последиците на тормоза са еднакви и при мъчителите, и при жертвите. Такива са например податливостта към депресия, трудността да се формират пълноценни отношения с другите и т.н.
Кибертормозът (световният термин е cyberbullying) е най-съвременната форма на насилие между децата, заключават експертите. Според тях тя е много по-страшна, защото за нея няма прегради и граници, случва навсякъде и по всяко време.
Почти всички форми на класическия тормоз могат да се прехвърлят в киберпространството, отбелязва психологът Методи Коралов.
Източник: БТА, БГНЕС
Последвайте ни
