Бз зо 1/3 от децата на възраст между 10 и 14 години в софийските училища са били подложени на кибертормоз поне веднъж през последната учебна година.
Това показват резултатите от проучване на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите в България, които бяха представени днес от ръководителя му Методи Коралов, преподавател по психология в Нов български университет.
Изследването е проведено сред 1643 ученици от 3-ти до 7-ми клас в пет софийски училища за периода април-май 2010 г. То е част от проекта "Превенция на кибертормоза в училище" по инициатива на УНИЦЕФ-България.
Кибернасилието представлява жестоко отношение на дете към друго дете чрез
злонамерено използване на технологии - най-често интернет (социални мрежи, скайп и др.) и мобилен телефон, поясни координаторът на проучването Иван Игов.
По думите му най-честите форми на такъв тормоз са пускане на клюки или слухове в социалните мрежи, публикуване на неприлични и фалшиви снимки онлайн, обидни обаждания по мобилния телефон, заплашителни есемеси и др.
Около 29% от децата не споделят с никого, че са станали жертва на кибертормоз, сочи статистиката. Едва 24% са се оплакали на учителите си, а най-често доверител става майката.
Много малко от родителите и учителите обаче знаят какво е кибертормоз и как могат да се справят с него и да помогнат на децата си, обръщат внимание психолозите.
13 на сто от учениците признават, че са тормозели някого поне веднъж през последната учебна година, а 3% го правят всяка седмица.
По данни на Коралов над 60% от насилниците в училище в по-късна възраст имат проблеми със закона.
Най-честите
форми на кибертормоз са: пускане на
клюки в социалните мрежи (56% от случаите),
обидни обаждания по джиесем (56%),
заплашителни есемеси (49%), пускане на
неприлични или фалшиви снимки (39%) и др.
Признаците,
че детето може да е станало жертва на
такова отношение, са падане на успеха
в училище, мрачно и раздразнително
настроение, рязка смяна на настроенията
след използване на интернет, внезапното
спиране на компютъра.
Парадоксално
се оказва, че част от последиците на
тормоза са еднакви и при мъчителите, и
при жертвите. Такива са например
податливостта към депресия, трудността
да се формират пълноценни отношения с
другите и т.н.
Кибертормозът
(световният термин е cyberbullying) е най-съвременната форма на насилие между децата, заключават
експертите. Според тях тя е много
по-страшна, защото за нея няма прегради
и граници, случва навсякъде и по всяко
време.
Почти
всички форми на класическия тормоз
могат да се прехвърлят в киберпространството,
отбелязва психологът Методи Коралов.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
