Мярката е била обмислена с психолози, учители и методисти, за да се определят дейностите, които няма да унизяват и уронват престижа и самочувствието на децата.
Тя се приема заедно с редица други с правилника на Наредбата за народната просвета, която днес бе одобрена с постановление на Министерството на образованието и науката и която ще влезе в сила от новата учебна година.
Въвежда се и характеристика за поведението на учениците, която е само в две степени: "добро" и "недостатъчно добро".
Сред описанията в новия документ са и предписания при какви случаи децата могат да бъдат изгонени от час или недопуснати до учебни занятия - например ако се появят в нетрезво състояние.
Всяко училище самостоятелно ще решава как да помогне на изоставащите ученици с допълнителни уроци. Децата до 4-ти клас не могат да повтарят учебна година, за да наваксат материала, а ще имат извънредни часове или ще им се намаляват ваканциите.
Друга мярка, която се приема за първи път, е, че кметовете на общини ще могат да заявяват до три неучебни дни в регионите си. Те могат да са по повод местен празник или заради природно бедствие.
В България има над 270 общини, не може министърът всеки ден да подписва подобни документи, аргументира се министър Вълчев по време на пресконференцията във ведомството.
Въвеждат се и подробно описание на правата и задълженията както на учениците, така и на родителите и на класния ръководител.
Правото на родителя е да се интересува и да получава информация какъв е успехът и поведението на неговото дете в училище. Задължението му е да осигури възможност на детето си да посещава училище, да се запознае с учебния план срещу подпис, да знае изискванията за дисциплината и облеклото в школата.
Запазва се възможността родителите да пишат извинителни бележки за три дни през цялата година, в които детето може да не посещава учебни занятия. Директорът пък има право да извини седем дни от неявяването в училище.
Когато детето не е готово за първи клас, това ще бъде отбелязано в документите му и ще означава необходимост от по-голяма грижа от страна на преподавателите. В България предучилищното образование е задължително, но родителите сами преценяват дали да запишат децата си на 6 или на 7-годишна възраст в училище.
Всяко дете е различно и трябва да се съобразим с това, уточни министърът.
С нововъведенията се облекчава също реда за въвеждане на ученическите униформи. Училищата, които ще приемат определено унифицирано облекло, ще получат по 50 хил. лева за помощ на родителите, които трябва да го купят.
Широкообсъжданият въпрос за религиозните символи - възможността например да се носят забрадки в училище, бе пропуснат в новата наредба. Всеки знае какво е прилично облекло, лаконичен бе Вълчев.
"Училището не е място за демонстрации. Трябва да спазваме определени параметри на поведение. В някои случаи може да има санкции", поясни все пак той.
От новата учебна година се въвежда и "кариерното развитие" на българския учител - младши учител, учител, старши учител, главен учител и методист.
С наредбата не бе приета новата образователна структура (предложена в новия закон за народната просвета). Тя предвиждаше основно образование да се завършва до 7-ми клас, а осми, по подобие на езиковите гимназии, да бъде година за усилено изучаване на чужди езици.
Не беше приет и моделът на управление на училищата, при който директорите да имат мандатност, както и новите понятия в образованието.
Последвайте ни
