Наводнението в село Бисер на 6 февруари, при което загинаха десетима, земетресението в Перник на 22 май с последвалите го вторични трусове и първият терористичен атентат в най-новата история на България - на 18 юли 2012 г., при който загинаха 5 израелски туристи и един български гражданин.
Тези три нещастия остават емблематични за България през изминалата година.
Това е и годината, в която загубихме своя патриарх, стоял начело на Българската православна църква 41 години.
Тази година от кабинета си отидоха двама министри: Трайчо Трайков - на икономиката, и поредният здравен министър - Стефан Константинов. Наследиха ги Делян Добрев и Десислава Атанасова.
2012-та е последната пълна година от мандата на правителството на Бойко Борисов, в която то затвърди демонстрираните и досега свои характеристики.
Тя обаче е и първата на новоизбрания президент Росен Плевнелиев.
В нея той показа неочаквана за някои еманципация от партията, която го издигна. В същото време обаче с постъпката си при полагането на клетва на конституционните съдии, осуетила встъпването в длъжност на спорната Венета Марковска, той си навлече освен критиките на отделни лобита и тези на неедин теоретик на правото.
В началото на 2012 г. - на 19 януари, новоизбраните президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова положиха клетва пред Народното събрание. Парламентарният председател Цецка Цачева им пожела да работят така, че в края на мандата им българите да бъдат по-отговорни към страната и един към друг, но и по-сплотени, по-единни и по-щастливи.
А догодина през януари ни очаква първото национално допитване в демократичната ни история - за бъдещето на българската ядрена енергетика и парламентарни избори през лятото.
Pаботата на основния законодателен орган - Народното събрание, беше в духа на досегашните порядки и ритъм - опозиция срещу управляващи, закони, промени на закони и нови изменения на вече направените поправки. Гласуването в пленарната зала често беше придружавано от
граждански натиск отвън.
И през тази година, в духа на двайсетгодишната традиция, градусите в пленарната зала бяха като в сауна, където горещи камъни се обливат със студена вода, а понякога разменените реплики излизаха от добрия тон.
През 2012 г. се случиха и неща за пръв път - насрочен беше национален референдум за бъдещето на ядрената енергетика у нас, наложени бяха мораториуми върху изграждането на втората атомна централа в "Белене" и върху използването на фракинга при проучване и добив на шистов газ, предшестван от протести.
Промените в Закона за горите, свързани със
ски пистите, също доведоха до масово недоволство - "за" и "против".
Екоактивисти блокираха Орлов мост в столицата, граждани от Банско, Добринище, Разлог организираха контрапротести в подкрепана измененията.
Върху част от текстовете президентът наложи вето и те бяха приети в компромисен вариант.
В началото на февруари въпреки минусовите температури хиляди хора излязоха на улицата, за да протестират срещу международно търговско споразумение за борба с фалшифицирането, познато като ACTA, с аргумента, че се засяга личната свобода в интернет.
След два неуспешни опита до момента НС не успя да попълни квотата си за Конституционния съд. Последователно и двете кандидатури на опозицията - Венета Марковска и Галя Гугушева, "задълбочиха" конституционната криза.
Затова пък Европа ни похвали за правилата и за процедурата при избора на членове на ВСС.
Пет заседания, три от които удължени, бяха необходими на депутатите да приемат на второ четене
Закона за отнемане на незаконно придобито имущество.
Ударно той беше гласуван към 22.30 ч. в нощта на 3 май. Премиерът Борисов, който по-рано предупреди, че ще подаде оставка, ако законът не се приеме, благодари на ГЕРБ, Синята коалиция, РЗС и независиминародни представители, подкрепили проекта.
Също на 3 май Пламен Галев и Ангел Христов, по-известни като братя Галеви, бяха осъдени на по пет години затвор. Малко по-късно обаче изчезнаха и все още не е ясно къде са. На 9 май те бяха обявени за международно издирване.
Докато по случая с Галеви обаче няма развитие, то Конституционният съд обяви текстове от закона за конфискация за противоконституционни по искане на 59 народни представители от Коалиция за България и ДПС.
Оспорваните разпоредби определяха 15-годишен давностен срок, след който държавата не може да търси незаконно богатство и срок от 15 години, за който се прави проверка на цялото имущество на разследвания. Преди дни парламентът прие промени в закона, в които и двата срока бяха съкратени на 10 години.
Изборният кодекс беше поредният "препъни камък" в парламентарната полемика. Опозицията бойкотира обсъждането на промените и обвини управляващите, че не изпълняват препоръките на ОССЕ и готвят фалшификация на вота. От ГЕРБ поискаха извинение.
Пълната забрана за тютюнопушене
в затворени помещения изправи един срещу друг не само пушачи и непушачи депутати, а и бизнеса срещу законодателя, раздели обикновените хора.
Въпреки опитите ограничението да падне, макар и частично, в различни варианти, поне засега твърдо няма да се пали цигара в ресторанти, офиси, на закрити места.
Приемането на републиканският бюджет 2013, бюджетите на ДОО и НЗОК за следващата година предизвикаха гнева на майки, пенсионери, съсловни организации. Годината не мина и без внесени вотове на недоверие - един неуспешен, както и един оттеглен.
Тази парламентарна година ще се запомни и с много временни анкетни комисии по различни поводи - за помилванията за периода януари 2002 г - януари 2012 г., комисията "Хохегер", за цените на лекарствата, анкетна комисия, свързана с добива на подземни богатства, за проекта АЕЦ"Белене", за корупцията по високите етажи на властта.
Беше създадена и комисия, която да проучи случаи на полицейско насилие, изнесени в медиите, в която обаче опозицията не излъчи свои представители и създаде алтернативна.
Сотир Цацаров беше избpан за главен прокурор на България
на 21 декември. За него гласуваха 18 от членовете на ВСС, трима бяха против и трима се въздържаха. Той замени на поста Борис Велчев, който стана конституционен съдия от квотата на президента.
С оправдателни присъди завършиха делата срещу бившия военен министър Николай Цонев. Софийският градски съд оправда съдията Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов по делото за подкуп от 20 хил. евро.
Сантиров и Попов, който е бивш главен секретар на министерството на финансите, бяха арестувани през 2010 г. заедно с бившия министър на отбраната Николай Цонев.
Според обвиненията срещу тримата парите били предложени от бившия министър на отбраната чрез посредничеството на Попов и на съдията в СГС Сантиров, за да бъде осуетено наказателното преследване, образувано и водено срещу Цонев за щети в размер на 120 млн. лв.
На 27 септември Софийският апелативен съд оправда Марио Николов и всички останали подсъдими по случая "САПАРД".
"Не се установи подсъдимите да са извършвали банкови измами", обясни Калин Калпакчиев, председател на 7-ми съдебен състав, прочел присъдата. По думите му няма обективни факти, според които да се заключи, че е съществувала организирана престъпна група. Говорителят на Европейската комисия Марк Грей определи делото за източване на 7,5 млн. евро по програма "САПАРД" като един от емблематичните случаи, свързани с обвинения в злоупотреба с европейски пари.
Той припомни, че Еврокомисията няма практика да коментира съдебни решения в нито една държава, но допълни, че Брюксел сега ще разгледа внимателно мотивите на съда и очаква да види дали прокуратурата ще обжалва.
По-късно обаче прокурорът по мегаделото Стойчо Ненков отказа да протестира pешението. Сpещу него беше образувано досъдебно производство което може да се окаже коз за прокуратурата, за да възобнови делото "САПАРД" на неговата досъдебна фаза.
