Българската икономика изглежда се стабилизира, а и се справя с неотдавнашната финансова криза по-добре от повечето си съседи. Страната е поела по неравния път на въвеждането на еврото и се очаква да се превърне във важен енергиен център, докато политическата й система съзрява, пише "Уолстрийт джърнъл".
Икономиката се сви с 3,6% на годишна база през първото тримесечие на 2010 и 5,9% предишното тримесечие. Правителството обаче се надява на 1% ръст през тази година, което би било по-бързо възстановяване от наблюдаваното в останалата част на ЕС.
Това е особен очевидно около столицата София, където модерни сгради от стомана и стъкло никнат като гъби след дъжд между грозните циментени блокове от соц.-ерата.
Класически стари постройки бързо се възстановяват в предишния си блясък и повечето от тях се отдават под наем на бизнеса.
Финансовите министри от ЕС решиха да поставят България под процедурата по дефицит, чиято цел е той да се задържи под прага от 3% от БВП.
Дясноцентристкото правителство се отказа от плановете си да кандидатства за ЕРМ II - чакалнята за еврозоната, след като вдигна шум, че бюджетният дефицит през 2009 е бил 3,7% от БВП поради серия необявени сделки, вместо очакваните 1,9 %.
Предишната двуцифрена инфлация и растящият дефицит по текущата сметка също попречиха на България да се присъедини към ERM ІІ откакто страната стана член на ЕС през 2007.
България обаче е от малкото страни, които се очаква да намалят бюджетния си дефицит до 2,7 % през 2011, без да й се налага да прави съкращения на заплати и пенсии, нито да повишава данъците.
За периода 2011-2013 финансовото министерство прогнозира бюджетен дефицит под 3%. Инфлацията на потребителските стоки в България спадна до 1,4 % през юни на годишна база от 1,9 % месец по-рано, така че страната избягва риска от инфлация при застой в производството.
Правителството също така заявява, че в края на тази година ръстът на безработицата ще бъде под прогнозираните 11,4 %.
Освен това уменията на българските работници се увеличиха драматично сега, когато работещите имат достъп до висококачествено международно образование, смята авторът Ник Скрекас.
България регистрира и първото си активно салдо с ЕС, така че държавата получава повече средства отколкото предоставя за общия бюджет на съюза. Това показва, че усвояването на еврофондовете се подобрява и страната се надява да подобри инфраструктурата и жизнения стандарт с евросредства.
Има растяща средна класа от млади професионалисти с европейски аспирации за стандарт на живот, които не се боят да харчат за луксозни стоки, вносни автомобили и модерни жилища.
Все още има проблеми за работещите бедни и пенсионерите, чийто стандарт все още е финансово ограничен защото просперитетът не е достигнал до всеки, пише авторът.
Въпреки това нещата са по-добри отколкото в предишни десетилетия, отбелязва изданието и припомня историята на въвеждането на валутния борд в страната след кризата от 1996-1997.
Докато част от съседите й са изцяло зависими от заеми от ЕС и МВФ, като Гърция с огромния й спасителен пакет, България отказа да вземе заем от МВФ.
Страната обаче се бори с организирана престъпност, корупция и разточителна бюрокрация, които си остават предизвикателства за едногодишното дясноцентристко управление на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.
Публикацията завършва с преглед на участието на страната в енергийните проекти "Набуко" и "Южен поток".
