Анализ в "Труд": В протеста липсва посредникът

Във в. "Труд" днес философът Стефан Попов коментира, че в протестите срещу правителството на Орешарски отсъства една задължителна позиция - на посредника, който е ангажиран с крайната цел, но неутрален към временните различия между страните. По крайната цел не може да има съмнения - преодоляване на злокачественото срастване на политика, бизнес и криминалитет и откъсване на основните държавни институции от хватката на полу- и откровено криминални мрежи.

Според автора по-вероятният модератор, посредник са или президентът, или омбудсманът. И двете позиции са автономни институции на държавността и по дух съответстват на основния императив на протеста за освобождаване на институциите от контрола на неясни сили. И двете институции противостоят частично на парламента. И двете са ангажирани в арбитраж, възпиране на властта, надзор, контрол и пр.

И двата поста са встрани от упражняване на власт, разполагаща с големите финансови ресурси, с която се свързва криминализацията на институциите. Стефан Попов подчертава, че и двете институции са еднолични и в момента постовете се заемат от некомпрометирани лица, тъкмо напротив, които се ползват със сравнително добра публична репутация.

В "Стандарт" председателят на КНСБ Димитър Манолов твърди, че "само нова Конституция може да промени системата, бунтът не е почнал, сега имаме пърформанс". Също като К. Тренчев преди два дни, и Манолов е убеден, че "ако синдикатите се включим, всичко ще приключи за седмица.

И той като шефа на "Подкрепа" казва, че "какъвто и Изборен кодекс да се напише, той няма да направи нищо друго, освен да възпроизведе тази система, от която всички ние сме недоволни". Нов Изборен кодекс няма да промени съдебната система, нито ще даде възможност на президента да има законодателна инициатива, няма да позволи на гражданите да се обръщат към Конституционния съд.

В "Монитор" социологът Васил Тончев казва, че изборите във Варна са преминали спокойно и няма съмнения за големи манипулации, които да повлияят драстично на крайния резултат. Дори и да е имало някакви нарушения, те не са предрешили вота. Около 1,5% от гласувалите били роми, а и те са разпределени между двамата кандидати.

Шефът на агенция "Сова Харис" смята, че ако през септември или октомври се проведат парламентарни избори, резултатът ще бъде идентичен. "Не е достатъчно да имаме само нов изборен закон. Трябва да видим дали на терена ще се появят и нови политически формации, за които се говори толкова много. Но за това е необходимо време. Ако имаме избори сега, то резултатът няма да е по-различен от този на предишните", твърди социологът.

"Капитал дейли" пише, че въпросите за "Южен поток" са останали без отговори и след вчерашното посещение в София на шефа на "Газпром" Алексей Милер. Русия ще финансира изцяло българската отсечка на газопровода, но не е ясно как точно ще се връща българското дялово участие в него, отбелязва вестникът.

"24 часа" научил, че Владимир Путин ще дойде в България за първата копка на газопровода "Южен поток" на наша територия. Руснаците настоявали това да се случи до 15 август, в краен случай - до 15 септември. Според наши експерти това обаче може да стане и по-късно.

Също "Капитал дейли", а и други вестници акцентират върху вчерашната декларация на посланиците на Германия и Франция в София: Гражданите трябва да бъдат чути, а олигархичния модел – премахнат.

Според публикация в "Сега" БСП ще се откаже от облекчаване на забраната за пушене на затворени места. Здравният министър Андреева си променила позицията от първия си работен ден, когато се засили да връща залите за пушачи в заведенията.

Депутатът от БСП Мартин Захариев пък бил в Лондон и разбрал, че "там никой не пуши и е много приятно". Преди месец Захариев беше станал говорител на идеята за облекчаване на режима на тютюнопушенето.

"24 часа" обяснява защо според финансови разузнавачи най-модната ДДС-измама е през търговията с офшорни зони. И дава пример: български производител е произвел струг, който може да продаде в Австрия. Стругът се "изнася" за сръбската Свободна зона край Пирот, което по-същество е офшорна зона - пестят се мита и ДДС. Производителят си прибира българското ДДС, а после стругът влиза като скрап в Австрия.

Освен прането на пари, това е другата основна причина да се използват офшорни зони, защото плоският данък в България е доста нисък, за да се търсят офшорни зони, причината поради която го правят на повечето места в света. Срещу еднократна такса от 1000 до 3500 долара всеки може да си регистрира фирма в офшорна зона или държава, установи "24 часа".