"От дебатите нищо ново не научихме. Никаква ясна и отчетлива позиция не беше изказана. Вместо да бъдат осветлени проблемите в сферата на сигурността и представени алтернативи, всичко беше на ниво - "Ти защо имаш апартамент?", "Ти преди 25 г. какво написа?" и тем подобни махленски свади", коментира Дайнов.
Според социолога Васил Тончев "този вот има смисъл дотолкова, доколкото се намираме в предизборна кампания. Той беше използван за изясняването на позициите и идеите на различни политически субекти".
В "24 часа" адвокатът Марин Марковски твърди за арестувания вчера втори заподозрян за убийството на Яна Кръстева - Николай Русинов е знаел, че го издирват.
"Имам желание да се върна в България. Не съм извършил това престъпление. Знам, че всичките вестници пишат, че съм аз, родителите ми са много разстроени и аз не бива да се крия, когато не съм направил престъпление", казал по телефона Николай на адвоката.
"Стандарт" твърди, че две приятелки на Яна Кръстева могат да се окажат ключовите свидетели, които да оневинят заподозрения Русинов.
Над 45% от българите, които са станали жертва на битови престъпления, не съобщават в полицията, според проучване на Центъра за изследване на демокрацията, цитирано от "Труд".
През 2010 г. броят на умишлените убийства в България продължава да спада, като следва общоевропейската тенденция. След пика в средата на 90-те години, когато страната ни се намира начело на класациите, близо до САЩ, от 2000 г. убийствата в страната чувствително намаляват. В момента достигат ниво от края на 80-те години на миналия век.
ИСУЛ спира приема на нови онкоболни, съобщава в. "Сега". Директорът на болница "Царица Йоанна-ИСУЛ" Бойко Коруков е издал заповед новите пациенти да се пренасочват към районните онкологични центрове. Причината е: финансовият ресурс на болницата да се използва по-ефективно, става ясно от заповедта, разпространена от Центъра за защита правата на пациентите.
Таван за възрастта на осиновителите предвижда да въведе правосъдното министерство, информира "Монитор". Ограничението ще бъде записано в новия Закон за детето, който в момента усилено се работи. Текстовете за осиновяванията ще бъдат извадени от Семейния кодекс и ще намерят място там. Предложението на юристите е разликата във възрастта на кандидат-родителя и детето да не надхвърля 45 г.
Пред "Дневник" юристът Фани Давидова предлага четири начина да се даде скорост на осиновяването без да се променят закони:
Частните дарители да спрат даренията и финансиранията към държавните домове за деца и ги насочат към селища от типа SOS;
Държавните институции и по-конкретно Агенцията за социално подпомагане да се заеме сериозно с разяснителна кампания на осиновяването;
Кандидат-осиновителите да бъдат подпомогнати емоционално и психически;
Максимално да се улесни международното осиновяване, като се ускори вписването на децата в международните регистри за осиновяване.
В интервю за "24 часа" Пол Бийвър, британски експерт по антитероризъм, коментира инцидента в Норвегия. Най-голямата отговорност на норвежките власти сега е да разберат дали убиецът от Осло Андерш Беринг Брайвик е имал помощници. Ако е така картината се променя тотално. "Аз лично обаче смятам, че това не е много вероятно и Брайвик е действал сам", категоричен е експертът.
По думите му след инцидента полицията в Норвегия ще претърпи промени. Службите трябва да фокусират вниманието си върху екстремизма в интернет.
Бийвър е оптимист, не вярва инцидентът от миналата седмица да се повтори. Според него няма как "изведнъж на улицата да излязат нови крайнодесни, нещо подобно на фашизъм".
"Дума" напомня, че убиецът Брайвик е наблюдавал отблизо и работата на две български организации - партия "Атака" и Българския национален съюз, ръководен от Боян Расате.
В манифеста му са цитирани данни за изборните резултати на "Атака" от 2005 г. и тя е посочена като партия, която се бори срещу ислямизацията на Европа.
В текста на Брайвик се говори и за Българския национален съюз, чийто лидер съвсем доскоро беше Боян Расате.
В България десният екстремизъм е обществено легитимиран и безнаказан от властите, подчертава в анализ за "Сега" Иво Христов. Авторът припомня инцидента от преди година, когато "скинхеди пребиха неколцина младежи в трамвай 20".
А Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, твърди, че България е типичен пример за съжителство в мултикултурна среда. "Ние трябва да пазим това крехко завоевание", призовава Денчев.
Над 70 на сто от българите приемат добре имигрантите, според проучване, за което информира "Труд". По оценки на експертите имигрантите в България са приблизително 110 000.
Най-големите имигрантски потоци идват от Турция (23,3%), Русия (11,3%), Индия (9,3%), Македония (8,3%) и Молдова (8,3%).
По-малко идват от Китай, Виетнам, Ливан, Сирия, Ирак, Украйна - средно по около 5-6% за всяка страна. Единични са имигранти от Сенегал, Босна и Херцеговина, Бразилия., сочат още данните.
За първи път от две години насам се забелязва раздвижване на пазара на имоти, което е знак, че кризата започва да отминава, констатира "Сега".
Според имотния регистър към Агенцията по вписванията през второто тримесечие на 2011 г. са прехвърлени 67 254 имота, което прави средно по 747 сделки на ден.
Този резултат е далеч от времето на имотния бум, но е значително по-добър от изтеклите две години. Спрямо същия период на 2010 г. например, когато са били вписани под 46 000 сделки, сега има 20% ръст. Оживлението на имотния пазар се случва на фона на все още падащи цени на имотите.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
