Светлана Бахчеванова в ничията земя

С�т �тлана Бахчеванова - фоторепортер, един от визуалните хроникьори на посрещнатите с възторг и огромни надежди политически промени в началото на 90-те години на миналия век, уреди малка изложба в София, за да представи своя проект "Ничия земя".

При откриването в Американския център при Столичната библиотека на пл. "Славейков" посланикът на САЩ Джеймс Уорлик посочи, че не случайно изложбата се открива в София на Световния ден на свободата на словото.

И подчерта тревогата и разочарованието си, че в последното изследване на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус" (FreedomHouse.org) България е на 78-о място в света, с "частично свободни медии" сред 196-те класирани държави.

Преди 20 години Светлана Бахчеванова беше сред онези първи почувствали свободата български журналисти, които се опиваха от реалната възможност да покажат всичко, което виждат... Тя беше водещ фоторепортер на легендарния вестник "Демокрация" през най-силните му години. После - в екипа на "Пресфото БТА" - в най-горещите точки на събитията у нас и на Балканите.

От 2001 г. живее в Бруклин - Ню Йорк и е от онези немного емигранти, които имат шанса да продължат да се занимават с любимата си работа - тя снима.

Нейни репортажи и новинарски фотографии са публикувани от агенциите AП, Франс прес, Гама, SIPA, World Picture News, Aurora, Getty Images в списания вестници като "Пари мач", "Фигаро", "Капитал", Marie Clair, W , The New York Times и National Geographic Bulgaria.

И днес, както през последните 20 години, чувствителната камера на Светлана Бахчеванова търси човешкото страдание, мъката и самотата, хората с нарушени или отнети права, малцинствата, бедните, безпризорните.

За проекта "Ничия земя" тя отива до българо-гръцката граница, където след 1948 г. е изграден кльон, опасващ с бодлива тел страната.

"Между него и действителната държавна граница се простира 10-километрова ивица, известна като Ничия земя. В строго охраняваната територия остават села. Жителите им си спомнят как на път за нивите и лозята трябвало да показват документите си на няколко въоръжени охрани, макар че предишната вечер били пили със същите граничари в местната кръчма. Селата постепенно опустяват, а обработваемите земи наоколо биват национализирани", разказва фоторепортерката.

През 2010 г. Светлана Бахчеванова заснема последните остатъци от кльона. Земята е върната на собствениците им и те спокойно преминават край все още стърчащите скелети на наблюдателните кули.

И допълва: "Ничията земя, разделяла социализма от капитализма, днес е екологичен рай. От реколтата на тамошните лозя през 1998 г. една винарска къща започва производството на вино, чиято слава надхвърля границите на България - може би, защото гроздето, от което то се прави, е расло свободно върху доскорошната Ничия земя..."

Вижте снимки и се запознайте с днешната дейност на Светлана Бахчеванова на svetlanabah.photoshelter.com и на fotoevidence.com.