Това са портрети на ветерани от войните на САЩ във Виетнам и Ирак - повечето от тях, днес бездомни, които живеят с дългосрочните ефекти от посттравматичното стресово разстройство и злоупотребата с наркотици.
Всяка фотография разказва една човешка история с дълбок смисъл, каза при откриването доц. Георги Лозанов.
Ето как Светлана, която от години живее и работи в Ню Йорк, описва работата си: "Започнах да работа по този проект, свързан с приликата във военното изживяване между Виетнам и Ирак, както и мирния живот след завръщането у дома. За мен да се покаже какво се е случило с ветерани от виетнамската ера, дори 40 години след края на войната, е един от начините хората да се сетят какво може да стане с войниците, върнали се от Ирак и Афганистан..."
Фотографката посещавала трупи за подкрепа на психичното здраве в Бруклин и Манхатън и предложила на мнозина да ги снима за поредицата "Безкрайната война у дома" - за бездомни ветерани от различните войни на САЩ.
Докато ветераните от Виетнам били готови да бъдат снимани и да говорят за своите военни преживявания, иракските ветерани били прекалено засрамени от ситуацията, в като са се озовали, след като се прибрали у дома.
"Ветерани" е едно от последните събития в Месеца на фотографията, организиран за четвърти път от Националното сдружение Фотографска академия "Янка Кюркчиева" (photoacademy.org/themonth/2013).
В програмата на месеца имаше и друг проект на Светлана Бахчеванова. В САМСИ - Софийския арсенал - Музей за съвременно изкуство (samcaproject.org) - тя представи шест автори от FotoEvidence - нейна организация, чиято цел е да привлече вниманието към нарушаването на човешките права, несправедливостта, потисничеството и нападенията срещу суверенитета или човешкото достойнство - навсякъде, където биха могли да се случат.
Преди 22 години Светлана Бахчеванова беше сред онези първи почувствали свободата български журналисти, които се опиваха от реалната възможност да покажат всичко, което виждат... Беше водещ фоторепортер на легендарния вестник "Демокрация" през най-силните му години. После - в екипа на "Пресфото БТА" - в най-горещите точки на събитията у нас и на Балканите. От 2001 г. живее в Бруклин - Ню Йорк и е от онези немного емигранти, които имат шанса да продължат да се занимават с любимата си работа - тя снима.
И сега всяка вечер е по площадите и улиците на София с камерата си. На шега, но всъщност сериозно, като я видяха сред протестиращите, наричани от деградиралия някогашен редактор на любимия й вестник "200-300 лумпени вандали", колегите й си спомниха преживяното и казаха: "А, щом Светлана е отново тук, с нас, това правителство ще падне!..."
Последвайте ни
