"Стандарт": Премиерът като Бърза помощ

"Ще купя на сина си торта за рождения ден за 50 лева!", обясняваше развълнуван работник от ОЦК в Кърджали по телевизията.

Човекът току-що беше получил 325-те лева социална помощ, издействани от премиера Бойко Борисов, вместо полагащата му се честно заработена заплата за няколко месеца назад.

В същото време неговият пишман работодател и собственик на предприятието Валентин Захариев по друга телевизия необезпокоявано редеше обвинения срещу служителите си, които изкарваше виновни за състоянието на фирмата. Подобна наглост на фона на случващото се от няколко месеца в двете дружества на Захариев - "Горубсо Мадан" и Оловно-цинковия завод в Кърджали - може да се случи само в България.

Оказва се, че никой в държавата не е в състояние да накара един отявлен мошеник да спази закона и да спре да граби. След като е източил милиони с измами и кражби от "Кремиковци" и двете цитирани предприятия, измъкваше и залъка от устата на хората, които му работеха за стотинки и при ужасни условия.

Безнаказаността му стигна дотам, че се наложи лично премиерът Борисов да спасява положението и да отвори държавната хазна, за да могат хората да нахранят децата си. Нека да го кажем направо - ако не беше той, едва ли щеше да влезе и лев по сметките на миньорите и металурзите от Мадан и Кърджали.

След персоналната премиерска намеса бързо се намери и нов концесионер, както и милион и половина лева за неизплатените заплати. Бяха убедени и банките да направят трансферите през почивните дни, както и да разхлабят хватката заради куп неразплатени задължения.

Всичко това е живителна глътка въздух за измъчените хора в Кърджали и Мадан. но не говори добре за държавата. Работа на министър-председателя ли е да търси инвеститор на закъсало предприятие и да разваля концесия? И за всяка неуредица в държавата ли ще се налага Бойко Борисов да се задейства като кризисен щаб, за да се решат проблемите? Къде са останалите държавни институции чиято работа е да правят точно това?

На първо време и като начало се сещам за агенциите за приватизация и следприватизационен контрол, за данъчен и финансов контрол, за осигурителните надзори, за разните комисии за условията на труда и, защо не, за прокуратурата и за икономическа полиция.

Нима няма български закони, които да гарантират правото на труд и неговото достойно заплащане - и то в държава от Европейския съюз?

Както е известно, в Сърбия и Косово, които не са членове на ЕС, въпросният Валентин Захариев е бил изритан набързо и двата му завода са били отнети и национализирани при първите сигнали, че не си изпълнява задълженията.

Защо трябва финансовият министър да заплашва собственика на очевидно неизрядна фирма, че ще предизвика финансов одит, след като това е основното му задължение? И не трябва ли компаниите да се проверяват поне веднъж годишно, особено големите и особено тези, при които явно има нарушения, видими с просто око?

Не съм юрист, но не вярвам да няма законово основание да се предотвратят всички безобразия, извършени от такива като Захариев през годините. А ако няма, парламентът какво чака?