НДСВ и СДС като умиращи лебеди, коментира "Стандарт".
Според автора и двете партии корабокрушираха по едни и същи причини - подиграха се с доверието на хората, повярвали в техните идеали.
Оцапаха се с порочни практики в управлението, в крайна сметка загубиха и идейния си компас. Днес задименият пейзаж в НДСВ и СДС е осеян с политически трупове и обикалящи край тях мародери.
Не се забелязват обаче нито харизматични лидери, нито вдъхновяващи послания, които да ги върнат към нов живот. Печалните истории на сините и жълтите могат да послужат и на останалите големи играчи - ГЕРБ, а още повече - на БСП, че българинът лесно вярва, но и бързо се разочарова.
"Борисов: Царят ще ми липсва в политиката!", пише "Труд".
"Съжалявам за липсата на политическа класа. Съжалявам, че царят с неговата мъдрост не е в политиката", заяви вчера пред БНР премиерът Бойко Борисов.
"Ако можеше малко да се вслушаме в думите му, включително и аз, защото на моменти също реагирам не по най-добрия и не по най-политическия начин. Би било добре, ако си вземем поука", добави самокритично той.
Симеон Сакскобургготски в събота окончателно се оттегли от лидерския пост в НДСВ, след като на извънреден конгрес Христина Христова го наследи на поста.
В изявлението Борисов посочва, че е радетел на двуполюсния модел в политиката.
"Значи спасяването на хора в беда било лошо, а?", е анализът в "24 часа". Поводът е разочарованието на някои среди у нас от ресора, който българският еврокомисар Румяна Желева получи - международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
Авторът припомня, че миналата година еврокомисията е противодействала на кризи с близо 1 млрд. евро в над 60 страни по света. Повече от ясно е, че това е ресор с изключителна политическа важност, още повече сега след влизането в сила на Лисабонския договор, който определя хуманитарната помощ като самостоятелна политика на Европейския съюз.
Като се има предвид естеството и целите на ресора и огромните суми, които се отпускат за него, всички мнения, които го омаловажават, са несериозни, неинформирани и просто не зачитат човешкия живот като ценност.
Ресорът ми в ЕК е признание за България, заявява в интервю за "Телеграф" министърът на външните работи Румяна Желева.
Тя подчертава, че ресорът е много сериозен, защото за жалост по света непрекъснато има кризи.
"Доволна съм, че определеният ми ресор е външнополитически и е един от трите, които ще работят пряко с върховния представител по външна политика. Крайният резултат е, че се преборихме за много влиятелен ресор и България трябва да се радва за това признание", казва Желева.
"Откъде накъде присъди се произнасят в медиите?", казва в интервю за "Труд" бившият социален министър Емилия Масларова. Тя заявява, че винаги се е старала да работи честно и почтено.
Категорична е, че обвиненията срещу нея за злоупотреби от държавния бюджет са несправедливи. И поставя въпроса откога интернет форумите замениха съдебната власт.
Когато една власт произнася присъди по медиите и по интернет форумите, това означава, че тази власт е безсилна и воюва с опонентите си не с факти, а с инсинуации, посочва Масларова.
Бюджетът стоварва кризата на младите семейства, коментира за "Труд" Христина Христова, лидер на НДСВ. В бюджет 2010 на пръв поглед социалните разходи са завишени (с 4,7 пункта) и обявени като приоритет.
Съдейки от този факт и от факта, че за пръв път бюджет предвижда да се изхарчи толкова голяма част от БВП - около 42%, бюджетът би трябвало да е най-левият досега или най-социалният.
Като вникнеш обаче малко по-задълбочено в начина, по който ще изразходват средствата от социалното перо, излиза съвсем друго послание:
Кризата ще се стовари върху гърба на най-слабите групи в обществото - младите хора и техните семейства, безработните, хората с увреждания.
Сменят лихвата - пращат ти писмо, съобщава "Труд". При всяка промяна на лихвите по потребителски заеми банките ще са задължени да уведомяват предварително клиентите си. Това гласи проектозаконът за потребителския кредит, внесен в Народното събрание.
Проектът ще прати в историята огромните наказателни лихви при предсрочно погасяване, стигащи до 5%. В бъдеще те няма да надхвърлят 1%, а ако лихвата е плаваща, обезщетение няма да се дължи.
НДСВ може да издигне Кунева за президент, казва в интервю за "24 часа" председателят на НДСВ Христина Христова. Но уточнява, че не е воден разговор в НДСВ за Меглена Кунева, нито с нея, това е лична позиция на Христова.
На фона на пораждащата се отново политическа омраза скоро ще дойде време, в което хората ще потърсят толерантността, прагматизма и стабилността в политиката на НДСВ, смята новият лидер на партията. Засега те са извънпарламентарна опозиция, а след избори ще търсят за партньори партиите център-дясно.
На конгреса организациите са пожелали разграничаване от досегашните им партньори.
С пари от винетките ще чистят край пътищата, научаваме от интервюто в "Стандарт" с министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
Тя потвърждава, че всички наказателни процедури в областта на околната среда досега са в резултат на сигнали на неправителствени организации.
Разбира се, една от ролите на неправителствените организации е да бъдат коректив на политиците. Но понякога се стига до крайности, които на практика пречат на държавата.
Включително се правят опити да се спрат екологично доказани проекти. Изходът от това положение е бизнесът при всяка инвестиционна инициатива за проекти, които се очаква, че ще бъдат спорни в обществото, на най-ранен етап да запознава с идеите си неправителствените организации.
Може да има специално отношение към болниците в районите на ДПС, е озаглавено интервюто в "Сега" с депутата от ДПС Хасан Адемов. Той обръща внимание, че с едни поправки в закона управляващите централизират здравното осигуряване, а с други го либерализират.
За догодина например, без да има здравна карта, се казва, че здравната каса няма да сключва договори за дейност с болниците, за които няма специалисти на основен трудов договор.
Това означава, че 1600 договора по пътеки моментално отпадат. Тоест голяма част от болниците няма да работят с касата и ще отпаднат от пазара, предупреждава Адемов.
Той е против директорът на районната каса да решава с кого да сключва договор по неясни критерии. Той може да има специално отношение към районите на ДПС и БСП например.
Ниските лихви няма да дойдат от само себе си, е коментарът в "Сега". Посочва се, че бързи, лесни и популистки решения не работят по отношение на лихвите.
Необходими са смели реформи за придвижване към еврозоната, поддържане на стабилността, увеличаване на доверието и инвестиционната привлекателност на страната.
Стабилизирането на бюджета вече дава ефект и лихвите спряха да растат. Време е за следващи крачки в реформаторска посока, ако наистина искаме позитивни резултати.
Държавите от ЕС ще могат да конфискуват имоти в България, пише на първа страница "Сега". Имущество и пари в България ще могат да бъдат конфискувани и с решения на съдилищата на други държави от ЕС.
Това предвижда проектът на Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения на Съвета на ЕС. Те регламентират взаимното признаване на финансовите санкции, наложени от съдебни или административни органи.
Няма да увеличаваме данъците и такса смет, обещава Йорданка Фандъкова, кмет на София.
В интервю за "Монитор" тя обяснява: "Давам си сметка, че кризата се усеща най-вече в семействата. Ще положим усилия да балансираме: да заложим на събираемостта на данъците и таксите и да обезпечим изпълнението на проектите, без това да се отразява на хората.
Т.е. ще разчитаме на външно финансиране. По оперативните програми на ЕС имаме осигурени 300 млн. лева за догодина за инвестиции в метрото, завода за боклука, строителството на канализация.
Имаме и по-малки проекти за нови детски площадки и ремонти на подлези. Така ще продължи интензивната инвестиционна програма. В тези посоки разработваме и проектобюджета."
Общините пак искат данък върху пустеещите земи, отбелязва "Дума". Да се въведе данък върху пустеещите земи у нас, за да се стимулира окрупняването на парцелите и да се развива европейски тип земеделие.
За това настояват отново от Националното сдружение на общините в България. От организацията посочват, че пустеещите земи в страната са над 5,5 млн. дка. Сред основните аргументи за въвеждането на такъв данък е, че земята у нас е силно раздробена.
Ако трябва да плащат налог за пустееща земя, собствениците ще предпочетат да продават. Така ще се раздвижи пазарът на земя.
