От тези 98 склада 12 са мястото на взрива. "Има неща, които дори и науката не може да обясни, смята Ангелов. Възможно е самозапалване, окислителни процеси. Възможна е и човешка грешка - неправилно боравене или невнимание. Достатъчно е само един от работниците да е бил за секунда невнимателен, да се е появила искра и след нея да е имало детонация.
"Най-вероятно човешка грешка е предизвикала взривовете", е озаглавено интервюто в "Новинар" с Бойко Найденов, заместник-главен прокурор.
"Това, което в момента правят нашите екипи, е да събират доказателства на място, казва той. - Работата е доста сложна и отнема много време. Най-вероятно ще се окаже, че грешката е човешка при боравенето с материалите, които са били в складовете. Тепърва предстои да се изясняват обстоятелствата. Имало е артилерийски снаряди, боеприпаси за РПГ 7, за РПГ9 и други видове боеприпаси.
Това е, което видяхме на мястото на инцидента. Видяхме една апокалиптична картина с взривени, недовзривени или наполовина унищожени боеприпаси. В момента анализираме неща, които биха могли да ни дадат пълната картина на произшествието", отбелязва Найденов.
"Корупцията гърми и убива", коментира "Труд". Три са инцидентите с боеприпаси, които взривиха складове и спокойствието на обществото от 2008 г. до днес. Нормалният човек би казал, че е логично тези стари снаряди, патрони, мини и гранати просто да бъдат разфасовани от специалисти. Но не става така, когато нещата опират до големи пари.
Прокуратурата е длъжна да провери всяка една от фирмите, които се занимават с тази дейност, но преди всичко трябва да направи така, че да стигне до истинските виновници. Да разбере защо и как се гласят и редят конкурсите за утилизация. Как се подбира кои боеприпаси са най-опасни и защо Министерството на отбраната не контролира постоянно изпълнението на тези поръчки. Не бива да се забравя, че липсата на контрол, корупцията и лакомията за бързи печалби може и да убива.
"Как може пенсионери да разглобяват бомби?", коментира в "Телеграф" бившият началник на Сухопътни войски о.р. генерал Люцкан Люцканов. Той припомня, че във времената, когато тази дейност не се отдаваше на частни фирми, е имало високо подготвени специалисти - офицери, сержанти и цивилни служители.
Има огромна разлика между строгия ред в едно войсково поделение и организацията на една частна фирма, независимо от това, че тя е снабдена с всички документи и лицензи за извършване на утилизацията. В поделението до Петолъчката са работели пенсионери, давали са допълнителен труд, и то в сфера, която е изключително опасна, отбелязва Люцканов.
Държавата дава над 1 млн. лв. за екипи на доброволците, посочва в интервю за "Монитор" гл. комисар Николай Николов, шеф на дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Той посочва, че в България доброволчеството не е нещо ново, но в последните 20 години е почти заличено от съзнанието на хората.
"Сега отново се наемаме да създадем такива доброволни отряди, които да бъдат в помощ не на службите, а на хората. Затова съвсем скоро ще излезе наредба за създаването на такива отряди. Тя трябва да каже на кмета на общината как да подбере подходящи хора, по какъв начин да им закупи лични предпазни средства, как да ги застрахова, как да ги подготви за правилна реакция при критични ситуации", обяснява Николов.
Българското правосъдие безспорно даде лош пример с наказанието на бившата шефка на фонд "Земеделие" Калина Илиева, коментира "Сега". Посланието към младежите е еднозначно - не учете, купете си фалшива или истинска диплома за висше и се запишете в управляващата партия. Много помага също, ако родителите ви са близки с премиера или с друг фактор от властта. Без опит и знания ще се озовете на позиция, на която да управлявате по няколко милиарда евро годишно, съдбите на много фирми. И да стане издънка, няма страшно. Наказанието е условно, а след 5 години и досието, и свидетелството им за съдимост ще е по закон чисто. Калина Илиева е вече стандарт - и с назначението, и с укриваната си бременност, и с уволнението и с присъдата си.
"Здравноосигурителната система на България се демонтира", плаши бившият министър в кабинета на Жан Виденов д-р Мими Виткова. Сега тя е председател на Асоциацията на здравните фондове и в интервю за "Класа" отговаря на въпроса да се съхранят ли здравноосигурителните фондове или да се пристъпи към пререгистрирането им като застрахователни компании.
Виткова обяснява: "Здравноосигурителните компании, дали са публични или частни, няма никакво значение, работят в интерес на осигуреното лице. Те са компетентните институции. Така трябва да работи националната каса. Така трябва да работим и ние. Това не е работа на застрахователите. Те са част от един финансов сектор и се занимават единствено и само с това да се договорят със застрахования при какви условия биха го обезщетили", отбелязва Виткова.
Според нея решението да се върви към пререгистрация на здравните фондове като застрахователни компании е продиктувано от сериозен застрахователен лобизъм в България и в Брюксел. От доста сериозно ниво на некомпетентност що е то осигурителна система и как трябва тя да бъде структурирана в България. И не на последно място, от сляпо желание да се угодничи на Брюксел дори без да се разбират мотивите и да се търси начин за национално решение.
"Труд" проследява как се развиха политическите процеси през май. Стремежът на ГЕРБ е максимално да се възползва от вътрешните трусове в другите партии и да не изтървава инициативата във войната за интерпретация на ситуацията в България.
Социалистите излязоха от конгреса си на 19 и 20 май без видими разделения и запазват позицията си на основна алтернатива на ГЕРБ.
На конференцията си от 15 май СДС отказа да подпише предизборно споразумение с ДСБ. И за двете сини партии има съмнения в преодоляването на четирипроцентовата бариера на изборите. Разпадането на "Синята коалиция" усилва позициите на Меглена Кунева, която обяви предстоящо учредяване на партия "България на гражданите".
ДПС вече има по-ограничени електорални възможности и не е този незаобиколим играч в българската политика, който беше по-рано. В сегашната конфигурация никой не иска да си партнира с Ахмед Доган.
Решаваща за тона на политическия живот ще бъде темата "Европа" и по-точно битката за интерпретация на предстоящия юлски доклад на ЕК за България. Това е и специфичен шанс за европейското говорене в България, забравено и заглъхнало през последните години.
"Шок! Още по-скъп газ", пише на първа страница "Труд". Вместо да поевтинее от 1 юли, природният газ може да поскъпне. "Булгаргаз" ще поиска по-висока цена след 5 дни, ако Москва не подпише обещаното споразумение за поевтиняване на синьото гориво с 11,1%. Това съобщил в интервю за вестника изпълнителният директор на компанията Димитър Гогов. "Няма да издържаме вечно парното", заявява още той. Просрочените дългове на "Топлофикация-София" доближават 150 млн. лв. Топлофикациите в Плевен и Бургас също са длъжници. "Не "Булгаргаз" има просрочени задължения - ние сме тези, които са предоставили стока, за която не ни е платено. Идва момент, в който не сме в състояние да понесем този товар. Започва активният сезон за съхранение на природен газ, в който трябва да натрупаме запаси за следващата зима, а нямаме пари за това", отбелязва Гогов.
Централното парно има бъдеще, ако е обърнато към клиента, коментира в "24 часа"икономистът Лъчезар Богданов. Има бъдеще, ако продава услуга, която е добра като качество, надеждност и цена, ако "награждава" съвестните потребители с честно отчитане и бонуси, и "наказва" гратисчиите.
Същевременно управлението на топлофикацията трябва да се концентрира върху инвестиции за качество, намаляване на загубите и свиване на разходите, а не основно да търси държавна или общинска субсидия или повишаване на цените, което в крайна сметка се покрива само от редовно плащащите. Имаме държавен монополист-търговец, като държавата не допуска конкуренция. А монополистът е в порочен кръг и обрича клиентите си на стабилност в мизерията.
"Плащанията по дълга - "Добре дошли в казиното!", под това заглавие икономистът Георги Ганев коментира в "Сега". Предстоящото плащане на задълженията по външния дълг изправя България пред сериозно предизвикателство. На фона на крайно неблагоприятната икономическа обстановка в Европа замяната на дълга от множество малки периодични плащания с едно голямо плащане на определена дата поражда сериозен риск.
Понятието "активно управление на публичния дълг" означава в крайна сметка точно това: в момента, в който имаш голям публичен дълг, а не го изплащаш чрез приходите от приватизация или чрез бюджетни излишъци, ти си в казино. Някакво казино. Ако си по-умен, избираш между различните казина, защото предполагаш, че знаеш къде те лъжат повече и къде - по-малко. Това се случва в България в момента.
Конюнктурата в Европа и в света е изключително неблагоприятна, световната икономика изпитва затруднения, свързани с кризата. На този фон възниква въпросът дали състоятелна държава, каквато е България, ще може да събере тези пари в средата на януари 2013 г.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
