М ежду БСП и ГЕРБ има относителен паритет. Докато в края на ноември разликата между тях е около 5%, сега тя е малко над 1%, сочат данните от социологическо проучване на агенция "Сова Харис", публикувано във в. "Преса".
Ако днес имаше парламентарни избори БСП щеше да вкара в Народното събрание 87 депутати, ГЕРБ – 82, ДПС – 30, Реформаторският блок – 18, "Атака" – 10, "България без цензура" – 13.
Пет политически партии ще имат свои представители в новия Европейски парламент,
ако изборите бяха днес.
Според данните от изследването БСП би спечелила седем депутатски места, ГЕРБ - шест, а Движението за права и свободи (ДПС) - две. Останалите две места разделят формацията на Николай Бареков "България без цензура" и Реформаторският блок.
Данните от изследването се отнасят за периода 10-15 януари. Едно от основните събития през изминалата политическа седмица обаче - участието на проекта АБВ на Георги Първанов със собствена листа на евроизборите, бе обявено на 14 януари.
Те показват, че в началото на предизборната кампания за евровота
не може да се говори за превес на някоя от партиите.
Причините са две. Първата е, че в края на ноември се разбра, че усилията на протестиращите за оставка на правителството няма да доведат до резултат. Като основен мотиватор на това искане обществото припознаваше ГЕРБ и неуспехът автоматично се пренасяше на тази партия, смятат от "Сова Харис".
Второто обяснение е пикът на зимния сезон. Меката зима донякъде облекчи сметките за отопление, но не намали разходите за празниците и портфейлите отъняха. Това няма как да не се отрази на отношението към правителството.
Правителството, макар и в тежка ситуация, успя да намери сполучливи ходове и да вземе първоначалния си изпит. От друга страна ГЕРБ оцеля след загубата на изпълнителната власт. Протестите срещу статуквото на първо място бяха срещу тяхното управление. В Крайна сметка стана ясно, че в дясното основна сила е партията на Бойко Борисов. Този факт обуславя продължаването на противопоставянето между лявото и дясното, пише в "Преса" социологът Васил Тончев.
В БСП в момента има добра органична връзка между ръководството, актива и електората.
Изследването показва, че подкрепата за тази политическа сила е значително по-голяма от тази на парламентарните избори. Заявката на АБВ за излизане със самостоятелна листа е откъсване на част от елита на партията в нов политически субект. Моментът, избран от експрезидента Георги Първанов, е много неподходящ. В стратегически план изглежда, че разделението е най-чистият вариант за двете страни. В краткосрочен обаче изглежда, че сред социалистите ще се задейства инстинктът за самосъхранение и щетите за БСП от тази битка ще бъдат минимализирани, анализират от "Сова-Харис".
Според Тончев проблемите в ГЕРБ изглеждат още по сериозни. Партията на Борисов, за да разчита на изборна победа, трябва сериозно да се реформира, а тъй като в тази партия всичко зависи от лидера ѝ, той ще трябва да изгради баланса между отделните течения.
Според публикуваното във в. "Преса" изследване движението "България без цензура" на Н. Бареков е разширило своята база, като на закрит въпрос получава подкрепата от 6%.
Одобрението към водещите политически фигури не се различава особено от досегашното.
За първи път в проучването е включено името на столичния кмет Йорданка Фандъкова и тя получава високо одобрение като се нарежда на второ място след еврокомисаря Кристалина Георгиева.
Доверието към министър-председателя Пламен Орешарски е 29%. Непосредствено след него е Сергей Станишев с одобрение от 27%. В същото време доверието към Георги Първанов се понижава. С високо доверие продължава да се ползва и вицепрезидентът Маргарита Попова.
