"Сега": Лошите кредити продължават да растат

Лошите кредити у нас продължават да растат и делът им вече гони 15%, съобщава "Сега".

През юни-септември заемите с просрочия над 90 дни са скочили до 14,54%, обяви вчера БНБ. Това е абсолютен рекорд за българската банкова система.

Година по-рано, към края на септември 2010 г., трайно необслужваните кредити все още бяха малко над 10%, а към средата на тази година делът им достигна безпрецедентните 13,53%.

Сега новите данни детронират този рекорд. На фона на неспирния и неумолим ръст на лошите кредити данните на БНБ открояват и други две тенденции - въпреки многото неплатежоспособни клиенти банките отчитат ръст на печалбите си, растат и депозитите в банковата система.

"Искам да съм прагматичният президент на България. Ще работя така, че всички български граждани да видят конкретните ползи за тях в една България, която ще бъде достоен член на ЕС, която ще остане стабилна", заявява в интервю за "24 часа" избраният за президент на България Росен Плевнелиев.

И допълва: "Дълбоко у мен през последните 20 години съм изповядвал принципите на добрата репутация, бил съм честен с хората, с които съм работил. Но за да имате добра репутация, трябва да уважавате миналото си и да го надграждате".

"Моят основен труд ще е за изработване на национална стратегия "България 2020", в която да има не просто отделни планове на министерствата, а интегриран проект.

Искам да знам, че от системата на образование през пенсионната реформа през следващите еврофондове, които ще се планират за 2014-2020 г., през съдебната реформа, през отношението дори към българите в чужбина - всичко това трябва да е част от нашия национален план.

Ако нямаме такъв и не полагаме системни усилия да го изпълняваме, и то от много партии и правителства, никога няма да успеем да сме среднобогати, достойни членове на Европа и регионални лидери", допълва Плевнелиев в интервю за "Стандарт".

Росен Плевнелиев е увеличил резултата си от първия тур с близо 343 000 гласа, сочат данните на ЦИК въз основа на обработени 99% от протоколите, отбелязва "Сега".

Макар и да загуби изборите, претендентът на БСП Ивайло Калфин обаче се оказа с повече гласове - той добави 553 083 бюлетини между двата тура.

Решаващи за победата на Плевнелиев се оказаха 165 000 гласа. За загубата на Калфин допринесе и слабата мобилизация на депесарския вот. По прогнозни данни поне 100 000 очаквани избиратели на ДПС не са участвали на балотажа. Скромните над 20 000 гласа от Турция също не успяха да компенсират дистанцията.

Нощта е бременна с целувките на Юда, коментира "Сега". Ахмед Доган предаде Калфин. По библейски, с юдина целувка. И избра за президент Росен Плевнелиев чрез въздържание. Тези президентски избори бяха поредното доказателство, че лидерът на ДПС вече осребрява омразата към себе си, а не електоралната си тежест.

Цената на подкрепата за Плевнелиев не е тайна - тя се изчислява с потулените дела срещу министри на ДПС, с продажбата на "Булгартабак", с послушанието на медийния магнат Делян Пеевски. Вероятно и занапред ГЕРБ ще трябва да погасява дълговете.

Авторът сериозно се съмнява, че съдебната реформа, която се кани да провежда амбициозната вицепрезидентка Маргарита Попова (извън правомощията си впрочем), както и прилагането на закона за незаконно придобитото имущество ще включват в обхвата си контингента на ДПС.

Грешат тези, които мислят, че Плевнелиев ще бъде "третата ръка" на премиера Бойко Борисов в системата на държавната власт, посочва в интервю за "Труд" политологът Огнян Минчев. Според него новоизбраният президент може да заеме достойно място на еманципиран държавник.

"ГЕРБ вече е партия. Да започва реформите!", коментира в "Труд" политологът Евгений Дайнов. Според него изборните резултати сигнализираха за същинското раждане на ГЕРБ, а това променя всичко.

Досега партията изглеждаше като повторение на модела "бързо изгрявам - бързо залязвам", характерен за НДСВ и "Атака". След като изгря в най-големите градове, ГЕРБ успя да се закрепи и в средните и малките градове и в селата.

Затова с лекота преодоля разочарованието на "най-сините" градски жители - нещо, с което СДС не успя да се справи. Именно излизането от старата територия на СДС осигурява на ГЕРБ онази жилава и упорита подкрепа, която стана видимо още миналата година, в разгара на кризата.

Очерталата се след изборите картина обаче може да се разбие в бъдещи неуспешни действия на правителството. Ако отново не се случат реформите, секторите, където те са спрели - здравеопазване, образование, администрация, жп, МВР - буквално ще се разпаднат.

Реформите трябва да включват и решителна борба с монополите, които задушават всичко де що мърда из икономиката.

"24 часа" анализира, че народът е ляв във всяка една от подробностите на политиката - той е против всякаква приватизация на естествените монополи, на общинските услуги, той е против регресивните данъци, живее в ужас от здравната реформа и т.н. Но в сбора от тези подробности той твърдо залага на дясното - никога в България и на Балканите не е имало по-дясна партия от ГЕРБ.

Този парадокс се дължи на БСП. Какъв изход посочи тя сега, когато нацията е в капана на десния колапс? Смотолеви нещо за пенсиите и заплатите, за безработицата и за финансовата криза, за които тя има не по-малка заслуга. Но в големите идеи, в главното, тя твърдо отказва да излезе от дясната политикономическа матрица.

Тя не се сеща или не знае, че има и друг, по-справедлив и много по-успешен капитализъм. Че има съвсем друга монетарна и данъчна политика. Тя не я обясни, не я издигна като национална цел.

"Това беше проправителствен вот, който е характерен в условия на криза. Нормална реакция е хората да препотвърдят или по някакъв начин да подкрепят управлението тогава, когато липсва ясна и отчетлива алтернатива в политически план.

Това се случи в по-голямата част от вземане на решението за участие в първи и втори тур. Това беше вот на доверие за ГЕРБ, който легитимира и стабилизира управлението", е мнението на доц. д-р Антоний Гълъбов, социолог, изразено в "Монитор".

Върнаха ни поне век назад, отбелязва в интервю в "Дума" шефът на агенция "Сова-Харис" Васил Тончев. По думите му през последните 20 години не е имало такива избори. Абсолютно всички формации купуваха гласове. Този, който имаше по-голяма възможност, купуваше повече.

Според Тончев след изборите политическата структура в страната се изясни в голяма степен. Очертава се двупартиен модел, с две много силно доминиращи партии в двете посоки, дори се отвори ниша за центристка, либерална формация.

"Ако имаше изненада за мен, това е печалбата на толкова центристки кметове, които са бивши членове на НСДВ, или СДС и успяха да се наложат. В тази посока също би могло да се работи, но поне засега никой не е изявил претенциите и потенциала да образува нещо в центъра. Тогава бихме могли да имаме типично европейска политическа структура", допълва социологът.

Тези избори бяха две много големи крачки към нова диктатура в България с очевиден привкус на мутри - това ще бъде мутренска диктатура и изобщо не става дума за ляво и дясно, е позицията на проф. Михаил Мирчев, управител на агенция "АССА-М".

В интервю в "Дума" той посочва, че в момента новата опозиция е новата диктатура, при това полукриминална, срещу една демократична партия, в случая лявата БСП, защото десните партии успяха да се самоунищожат. Точно те по най-безболезнения начин позволиха на псевдодясното да заеме дясното пространство.

Оттук нататък за самите тях няма никакво бъдеще. В България се възцарява отново двупартиен модел, но той не е класическият ляво-десен двуполюсен модел, защото ГЕРБ е чисто популистка партия - като говорене, и кастово-криминална партия - като реална структура.

Не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока, казва в интервю за "Сега" бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю.

Две са главните ми безпокойства, уточнява той: първото ми е за свободата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано.

Затова реших да говоря открито - както в България, така и в чужбина. Трябва да направя нещо, за да помогна на демокрацията в България. Имам много приятели тук и трябва да заявя, че много хора са разтревожени.

Имаше платени публикации в полза на определени хора и отказ да се отразяват проявите на кандидати, които не плащат на медиите. Говорих и с хора, участващи в политическия процес. Те предпочитат да мълчат заради степента на политическо сплашване, но аз мога да говоря, заявява Пардю.

Обещанията на правителството за ръст на пенсии и обезщетения оцеляха и след изборите, но не намериха място в проектобюджета за 2012 г., пише на първа страница "Сега".

Така основни ангажименти за следващата година, като увеличението на най-ниските пенсии и парите за гледане на дете от 1 до 2 г., продължават да са под въпрос. Кабинетът обаче не се поколеба да наложи нови разходи върху бизнеса и гражданите и да гласува поредно увеличение на минималните осигурителни прагове.

Това се разбра при приемането на проектобюджет 2012 в Министерския съвет. Заради изборите проектозаконът бе гласуван в последния възможен момент и още вчера бе внесен за обсъждане в парламента.

Финансовият министър Симеон Дянков вчера бе категоричен, че настояването на синдикатите кабинетът да заеме по-активна позиция в кризата и да заложи дефицит над планираните 1,3% е неприемливо.