Попоски: Повече комуникация с България

Увеличената комуникация може да повиши доверието между Македония и България и да увеличи възможностите за сътрудничество, заявил македонският външен министър Никола Попоски, цитиран от скопския "Утрински весник", който е известен с твърдата си позиция срещу България.

"Ако говорим за добросъседство, първата работа, за която се сещам, е искреността, откритата комуникация. В този контекст смятам, че размяната на посещения на външни министри или политически представители от съседни страни е нещо, върху което трябва да работим.

Това би трябвало да отразява и

отношенията между гражданите и бизнеса на двете страни, които са на отлично ниво

Конкретно това се отнася и за Македония и България", заявил Попоски.

За предложението на Николай Младенов за промяна на съдържанията в македонските учебници, свързани с България, Попоски е изтъкнал, че историята трябва да се остави на историците.

"Смятам, че постигнахме съгласие около тезата, че историята трябва да бъде оставена на историците. Мисля, че ако се придържаме към този принцип, можем да осигурим добро ниво на сътрудничество", изтъкнал още Попоски.

Ред писма, ред разправии -

това са събитията в отношенията между Македония и България, след като македонските държавни ръководители получиха задача - да изгладят отношенията със съседите и през декември страната да получи решение за започване на преговорите с ЕС, коментира обаче в друг материал "Утрински весник".

Мачото на българизма Божидар Димитров твърди, че историята не може да се остави на историците, защото у нас такива няма, е подзаглавието на материала.

Според изданието въпреки че от писмата излизали само детайли, било ясно, че се наддавало около македонските отстъпки.

След списъка с възможни съвместни празници, който се появи в публичното пространство, македонският външен министър Никола Попоски предложил създаване на съвместна комисия на историци и съвместна експертна комисия за българските гробища, които трябва да намерят решения за спорните въпроси.

"Точка по точка, София започна да ни изпраща своите искания от замразената проектодекларация за приятелство и сътрудничество, с акцент на искането за прекратяване на македонската антибългарска пропаганда, и най-вече от учебниците да се изхвърлят уроците,

в които пише, че България е окупирала Пиринска Македония

Под удара ще бъде и триумфалната арка в Скопие - "Порта Македония", заради картата, на която е нарисувана и Пиринска Македония", пише "Утрински весник".

Изданието посочва, че България не вярва в добрата воля на Македония и това можело да се заключи от изявлението на българския външен министър Николай Младенов, който, според вестника, открито е отхвърлил поканата на македонския си колега за посещение в Македония, изтъквайки, че достатъчно са говорили, а сега са необходими дела.

Божидар Димитров, разбира се, беше най-шумен, заявявайки, че ако Македония стане член на ЕС, ще бъде принудена да изпълни всички български искания за правата на малцинствата, култура, език.

Той се подиграваше с авторитета на македонските историци, оценявайки, че е правилно историята да се остави на историците, но е невъзможно, тъй като от македонска страна няма кой да застане", пише изданието.

"Ако Македония престане с кражби и фалшификации на историята и с напълно измислената история, върху която почива държавната доктрина, тогава е свършено с македонизма и

за две-три години тя ще се превърне във втора българска държава на Балканите

Там се страхуват много от процеса на ребългаризация", заявил Димитров.

"На Божидар Димитров не му е за първи път да провокира. Това в Македония никой не го коментира, а България реве заради антибългарската кампания в Македония.

На какво ниво е паднал дебатът в българското общество може да се види и от реакцията на българските граждани, които нарекоха Димитров "мачото на българизма, а македонските историци - "тикви" и "антикви", пише "Утрински весник". 

"Ще направят ли София и Скопие съвместна комисия по история?" Това е заглавието на македонския вестник "Дневник".

Историкът Далибор Йовановски е заявил, че е необходимо взаимно сътрудничество, особено за учебниците, за да може двете страни да си кажат забележките.

"Никой не говори за забележките в учебниците на съседните страни и Македония винаги е "тема". Освен че те имат забележки за нашите учебници, ние също имаме забележки за учебниците в съседните страни", заявил Йовановски.

Българският професор Наум Кайчев също смята, че е добре създаването на подобна комисия.

Европейски дипломати, пожелали анонимност, заявиха, че заплахите за вето от страна на България са потвърждение на спекулациите, че е възможна блокада за получаване на дата за преговори за членство в ЕС на срещата на върха през декември, пише македонският вестник "Вечер", като цитира агенция МИА.

Според дипломатите еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле бил изненадан от това, което е чул в София.

"Всички сме изненадани от това, че българските ръководители официално съобщиха позицията, че Македония не е подготвена да започне преговори за членство в ЕС. Това недвусмислено означава, че България ще наложи вето на предприсъединителните преговори на своя съсед", коментирали високопоставени представители на ЕС за МИА.

Според тях искането за съвместно честване на исторически дати и личности не била истинската причина за намерението на българското правителство.

Българският външен министър Николай Младенов е убеден, че бъдещето на Македония е в ЕС, но след като преди това се решат проблемите между двете страни, пише още "Вечер".

"Македония разчита на подкрепата на България за членство в ЕС. Тази подкрепа зависи и от доклада на ЕК, върху който ще се решава след месец и половина. Ясно е, че след месец и половина няма да могат да изхвърлят от учебниците по история съдържанията, според които България е окупирала Пиринска Македония, с което била разделена тяхната страна и народ", заявил Младенов.