Столична община влезе във владение на апартамент на семейство Луканови на ул. "Латинка" 15 в столичния квартал "Изток", съобщи БГНЕС.
Това е къщата, в която е живял и пред която на 2 октомври 1996 г. бе убит бившият български премиер Андрей Луканов.
Тази сутрин, около 9.30 ч., служители на общината в присъствието и на полицаи пристигнаха, за да опишат имуществото в апартамента.
В продължение на почти 20 години се водеха дела между наследниците на Луканов, общината и строителя на кооперацията Иван Оризарски.
Оризарски твърди, че през лятото на 1982 г. бил насилствено изваден от жилището си на третия етаж на ул. "Латинка" 15 и там Луканов настанил семейството си.
Тъй като адвокат на Оризарски по това дело бе тогавашният депутат от СДС Георги Марков, в медиите имаше твърдения, че сините съзнателно създават мит за незаконно изгонване на собственика в тоталитарните години.
Според други публикации съдебната сага и медийният шум около нея са свързани с вътрешнопартийни битки в самата БСП.
Панайот Бончев, кмет на район "Изгрев", обясни днес, че още от 2006 г. има решение на съда, според което имотът е собственост на Столична община.
Общината от своя страна трябва да изплати подобренията в имота, навправени от семейството на Андрей Луканов - на обща стойност 480 хил. стари лева.
Наследниците на покойния премиер обжалват и временно се спира изпълнението на решението на съда.
Бончев обясниу че 4 години те са се опитвали да се свържат със собствениците на апартамента. В крайна сметка днес Карло Луканов дошъл доброволно и сам предал ключовете.
Оказа се обаче, че служителите на общината не са имали много работа по описването на имуществото в апартамента, защото той е бил празен. В него не е имало нито техника, нито мебели.
След като Карло Луканов предаде ключовете на общината, той самият обясни, че майка му не живее там от години. Последно в това жилище са живели Лили Герасимова, жената на Луканов и дъщеря й. Сега Лили Герасимова живее при дъщеря си в района на Студентски град.
Андрей Луканов е сред основните участници в свалянето на Тодор Живков през ноември 1989 г. Той бе първият премиер след свалянето на Живков, но през 1990 г. подаде оставка под уличен натиск.
През 1992 г. - от юли до декември бе в ареста по образуваното от тагавашния главен прокурор Иван Татарчев дело номер 3 - за помощите за братски комунистически организации и държави от Третия свят по време на комунистическия режим.
