-
През 2011 г. имаше и избори, и стачки, и напрежение, и обещания, и
"Футболист на годината"... Какви са поуките - за хората, за властта, за
опозицията? Кое ще запомним и кое ще забравим, д-р Михайлов?
- Над всичко е изумителната дарба на премиера да омагьосва населението и да дисквалифицира противниците. Нацията е във властта на голям демагогски талант. Само силно изгладняване може да опропасти фамозния му рейтинг, или пък някоя непредвидима, чудовищна глупост. Нямам предвид това, което говори, защото каквото и да каже, ще си остане невредим.
Като постижения откроявам финансовата стабилност и феноменалните успехи на бистришкия футболен клуб.- Светът се променя - Арабската пролет, "Окупирай Уолстрийт", протестите в Русия - нещо немислимо до неотдавна. Тук не се вижда значителен опит за промени - така ли е и защо?
- Протестите са спонтанни, но и дирижирани. Арабската пролет събаря авторитарните режими с респектираща последователност. В процеса, както стана ясно, участваме и ние като оръжейни износители. Експортираме свобода под егидата на НАТО. Симпатична повинност. Бедата е, че Арабската пролет заприличва на зима, на свобода към шериата. Да не излезе, че сме отглеждали талибани.
Разпадът на Русия е стара атлантическа идея, вълненията там не се дължат единствено на възхитителното свободолюбие на руската интелигенция. Руската мечка трябва да придобие вид на декоративна панда и статут на суровинен донор. Това се цели.
"Окупирай Уолстрийт" е символичен удар в монетарното сърце на Америка, в светая светих на виртуалния капитализъм. Кикотът на свръхбогатите се преживявава като нетърпим. Дотам, че Уорън Бъфет се потресе. Наричат това лява реакция, но тя не е нито лява, нито дясна, а нормална. Възниква глобална култура на възмущението.
Нашите протести са строго синдикални, нищо отвлечено. За повече нямаме морална сила и въображение. Но тлее гняв...
... Росен Плевнелиев е сладур на трона. Едва сдържа добротата си, за да не прерасне в танц. До изборите ще функционира като протеза на Борисов, нататък ще видим. Някой трябва да го посъветва да придобие тежест. Не важност, а сериозност. Иначе ще развие кариера на "перце", на нещо летливо и несъстоятелно.
Георги Първанов ще изобразява ляв консерватор, етатист и родолюбец. Черкува се на Рождество, престоя дълго на крака като атонски подвижник, на една крачка от екстаза. Набожността на атеистите прави отрадно впечатление, изумителното им лицемерие респектира. И окуражава висшия клир.
Перспективата на Първанов е да свири втора цигулка в БСП или да води окопна война със Станишев. Ще прави и двете...
--------------------------------
Цялото интервю на Лилия Цачева с Николай Михайлов четете в trud.bg
