"Нк кога не ме е било толкова срам, че съм швейцарец" - с тези думи в главите осъмнаха половината жители на живописната алпийска република миналия понеделник, след като на референдум беше одобрена забрана за строежа на минарета в страната.
Мнозина биха се запитали дали швейцарците нямат по-сериозни неща, с които да се занимават, и вероятно ще са прави, защото след този референдум реномето на страната, популярна като една от най-толерантните, неутрални и демократични държави в Европа, вече никога няма да е същото.
Резултатът от допитването не е никак безобиден. Първо, защото се случи в страна, позната с демократичните си традиции, в която мюсюлманите са едва 3.5% от населението, а от 150 джамии и молитвени домове само 4 имат минарета.
Второ, защото на референдума излязоха да гласуват нетипично много хора - 53% (при условие че традиционно активността е не повече от 40%).
И трето, защото резултатът беше абсолютно изненадващ, тъй като всички анкети преди гласуването показваха, че повечето гласоподаватели ще маркират отговор "не", а почти 58% избраха "да".
Така Швейцария, която е предимно известна с пасторалната си атмосфера, алпийските пасища, шоколада, часовниците, банките и неутралитета си, отчетливо се включи в една откровено популистка и все по-силна напоследък антиислямска тенденция в Европа.
Страх, покрит с бурка
Причините, които могат да вкарат в подобни проблеми дори една зряла и демократична страна, са доста разнообразни. Една от основните е либералната система, която позволява почти всякакви казуси да бъдат подлагани на референдум. Културните различия, които за страна, в която повече от 20% от населението са чужденци, също имат важна роля.
"Този резултат се дължи на страха и неразбирането на мюсюлманската култура и е израз на едно широко разпространено притеснение", обясни пред "Капитал" журналистът от авторитетният швейцарски седмичник "Нойе цюрхер цайтунг в неделя" (NZZ am Sonntag) Маркус Хефлигер.
Именно в този страх се прицелиха плакатите, агитиращи за забраната, на които беше изобразена мрачно гледаща жена, загърната в бурка, на фона на издигащите са като черни ракети минарета, стъпили върху червените цветове на швейцарското знаме.
Дори невежеството на хората обаче трудно може да обясни подобни страхове.
В Швейцария, която има 7.5 милиона жители, живеят около 400 хил. мюсюлмани, голяма част от тях идват от Балканите - от Босна, Косово и Турция, и дори не следват правоверните норми - не носят типичните дрехи, не се молят редовно и не се хранят по ислямските традиции.
По швейцарските улици пък много рядко се срещат жени с бурки.
Дебатът преди гласуването се фокусира около ислямските обичаи и техния ефект върху положението на жените в обществото, което накара отявлени активистки на феминисткото движение да се включат в кампанията.
Те атакуваха мюсюлманите, защото оправдават принудителните бракове, убийствата на честта и побоя на жени - все неща, които не се вписват в традиционните европейски норми.
Според Хефлигер дори и инициаторите на референдума от дясната Швейцарска народна партия признават, че той е имал повече символично значение и че гласуването не е било срещу минаретата. "Минаретата се смятат за символ на политическия ислям", обяснява той.
Лошият пример и последствията
Резултатите от референдума в Швейцария предизвикаха доста отрицателни реакции, особено в другите европейски страни, където антиислямските настроения не са новост. Притесненията от бързо нарастващото в резултат на имиграцията и високата раждаемост мюсюлманско население на Стария континент стават все по-силни.
Преди месец във Франция, където живеят една пета от общо 15 млн. мюсюлмани в Европа, се обсъждаше евентуална забрана за носенето на забрадки.
В Холандия, Италия и Дания, в която дори няма джамии с минарета, пък се чуха силни призиви да бъде последван швейцарския пример.
"Швейцария ни изпраща ясен сигнал: да на камбанариите, не на минаретата", коментира Роберто Калдероли, министър в италианското правителство от националистическата партия Северна лига.
За самата Швейцария последствията от референдума пък ще са предимно с отрицателен знак. Близо 7% от годишния износ на страната, или 14.4 млрд. долара, е предназначен за мюсюлманските държави, а компанията "Нестле" (Nestlе) е най-големият производител на храна, която е допустима за консумация според ислямските норми.
Голяма част от туристите в Женева и Цюрих пък идват от страните от Персийския залив. Турция, която е най-силно засегната от антиислямските настроения в Европа, вече призова мюсюлманите да изтеглят парите си от швейцарските банки.
"Предполагам, че търговските ни отношения с другите страни ще станат по-трудни", призна министъра на правосъдието Евелин Видмар-Шлумпф.
Авторитетът на страната като посредник в конфликта между израелци и палестинци, както и в опитите за помирение на турци и арменци, също е накърнен.
Освен това отношенията на Швейцария с мюсюлманските страни вече са доста обтегнати заради проблемите с Либия. Те започнаха миналата година, когато в Женева бяха задържани синът и снахата на либийския лидер Муамар Кадафи, и продължиха с ареста и осъждането на двама швейцарци, работещи в Либия.
Най-вероятно това също е повлияло върху швейцарските избиратели при гласуването в неделя.
Източник:
netinfo
