"Капитал дейли": Защо ЕК спестява на София критиките

"Капитал дейли" се чуди защо Еврокомисията реши да спести на властите в София острите критики, които в момента отправя към Румъния. Според коментар в този вестник едно от уж "простичките" обяснения било опазване на властовото статукво в самия ЕС, доминиран от Европейската народна партия (ЕНП), към която принадлежат управляващите от ГЕРБ.

В редакционен коментар се оправдава гневната реакция на румънския министър-председател - социалист и се поставя под съмнение казаното в София от Франко Фратини - координатор за външната политика на ЕНП. Според Фратини България е изпълнила всички технически критерии за присъединяване към Шенген и ЕНП трябва да подготви решение, защото "това, че някои страни в момента са против, е политическа опозиция".

След газа и парното ще започне да стига до домовете ни без посредници, твърди днес в. "Стандарт". Топлинните счетоводители ще отпаднат, а радиаторите ще се засичат от служители на топлофикациите. Промяната вероятно ще влезе в сила още от следващата зима.

"Ще подкрепим всички мерки, които ще доведат до по-добро обслужване на клиентите и по-справедливи сметки", така е цитирана столичният кмет Йорданка Фандъкова. Тя обяви, че изравнителните сметки трябва да отпаднат, а топломерите да се отчитат всеки месец. Това обаче не бива да удря допълнително по джоба потребителите.

"Стандарт" публикува резултатите от проучване на "Института за модерна политика", според което ако Бойко Борисов напусне ГЕРБ, а след това създаде и оглави нова партия, ще го последват 64,90% от електората на управляващите.

Положението с лидера на БСП било наопаки - ако Станишев реши да сглоби нова формация, ще го подкрепят 15,4%, а за БСП ще гласуват 84,6%.

Хората искат да секат депутатски глави, сочи още това проучване. Дали да можем да отзоваваме народни представители, общинари и кметове, които са станали политически номади или са обвинени в корупция, този въпрос вълнува много хора. Седем от десет българи искат национален референдум по този въпрос.

ИМП политика прогнозира висока избирателна активност на парламентарните избори през лятото. Едва 13 на сто са заявили, че определено няма да гласуват.

И през януари т.г. формацията с най-високо одобрение е ГЕРБ с 43,5%. Неодобрението към управляващата партия обаче е над 30 на сто. Втора е БСП с 27,7% одобрение и 47,7% неодобрение.

В "24 часа" д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания, казва, че се очаква през първата седмица на февруари да има и новини около разследването на атентата в Бургас миналата година. За тогава е насрочено заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.- Преди съвета или след него ще има изявления и новини около атентата.

Специалистът твърди, че досега всичко събрано изключва "Хизбула". Следите водят в съвсем друга посока.

Сниманите в България филми да могат да кандидатстват за възстановяване на 15% от разходите по проекта. Това според "Капитал дейли" предвиждат последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите, внесени за второ четене в парламентарната икономическа комисия. Президентът Росен Плевнелиев наложи вето на предишния акт.

С новите поправки се създава специална глава, която се отнася за производство на филми. Интересни са предложенията, направени от зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев и на депутата Даниела Петкова. Те предвиждат български и чуждестранни продуценти да могат да възстановяват 15% от разходите по филмовия проект (в тях влизат както инвестициите в декори и техника, така и парите за заплати и осигуровки), ако отговарят на определени критерии.

"24 часа"  информира, че "Булгартабак" договаря съвместно предприятие за производство на цигари във Виетнам с тютюневия държавен монопол "Винатаба". Целта е с български тютюни да се правят цигари за трети страни.Преговорите за съвместното предприятие са към своя край, уточняват се техническите подробности и то вероятно ще започне работа до края на годината.

"Монитор" публикува статия от  Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия по въпросите на правосъдието и Алан Шатър,министър на правосъдието на Ирландия.

Преди една година, в навечерието на Европейския ден за защита на данните 2012, Европейската комисия представи предложение за основна и цялостна реформа на правилата на ЕС за защита на данните, с което целеше те да бъдат приведени в съответствие с изискванията на 21-ви век. Една година след предложенията за реформа е лесно да разберем защо са необходими ясни и осъвременени правила.Имаме нужда от нови правила, които защитават правата на гражданите и в същото време улесняват дейността на предприятията в цифровата ера, се казва в статията.

Добавя се, че в Договора от Лисабон е предвидено правно основание за засилване на предпазните мерки, свързани със защитата на данните на гражданите. Следователно основна цел на предложенията за реформа е да се увеличи контролът на лицата върху личните им данни, като по този начин да бъде засилено доверието в цифровата икономика.

В интервю за "Труд" социологът проф. Петър-Емил Митев казва, че номинирането на акад. Воденичаров за нов министър на просветата е изненадващ, но логичен ход - сигнал за обрат в отношението към науката, апел за помирение с учените - немногобройна, но важна електорална група. Това е и намек за възможни мостове на управляващите към БСП. Изява на политическо въображение. За петте месеца до края на мандата не би могло да се мисли за реформи, трудно е да си представим и промяна на бюджета, казва социологът.

Професорът коментира и серия скандални ситуации: скандал "Дюни", скандал "Научен фонд", скандал "Пайнер медия", а конфликтът в Сопот е поредно действие от драмата на българската военна промишленост.

"Стигаме до ахилесова пета на управлението - европейският контекст. Предизборната обстановка принуждава да се вземат обществено приемливи мерки. Обърнете внимание и на сигналите за доверие към БАН, доскоро известна като свърталище на "феодални старци". Резултатът от референдума допълнително форсира търсенето на нови подходи, на по-голяма диалогичност от страна на управляващите и същевременно стимулира опозицията да атакува други уязвими министри", обяснява проф. Митев.


В коментар на "Труд"  се казва, че оставката на просветния министър очаквано отприщи клокочещия проблем за произведените ново поколение съмнителни професори след закриването на тоталитарната и корумпирана ВАК.

"Всъщност проблемът не е толкова в професорите - че един, чиито трудове се знаят по света, бил приравнен с друг, който просто седи на една софра с мутри и силни на деня. Ама едните били професори от национално ниво, пък другите - от регионално.

Това няма да е така, ако започне реформа и останат само тези университети, в които качествени професори подготвят добри студенти. Ако трябва, от 51 висши училища да останат 11. А не след Перник, Видин и Монтана утре да срежат лентата на вуз и в Лом!", пише "Труд".

В. "Сега" под заглавие "Чака ни битка "С Борисов е зле" срещу "Със Станишев е още по-зле" отбелязва, че се задава "първата избирателна кампания, изцяло насочена към миналото, а не към бъдещето".