На 80-годишна възраст, внезапно, в дома си, почина големият телевизионен режисьор Хачо Бояджиев, съобщи БНТ.
"Искам да умра от инфаркт или от инсулт... Спра ли да работя, трябва да умра", каза в едно от последните си интервюта един от най-известните мъже в България, бонвиван, който на никого не цепеше басма, човекът Телевизия.
Повече от 40 години от живота му са свързани с работата му в Българската национална телевизия: режисьор (1963-1964),главен режисьор (1971-1979), генерален директор (1993-1995).
Животът му е истински сюжет, ако не за сериал, поне за игрален филм.
По собствените му увлекателни разкази, които са чували мнозина, той е плод на "греховна" любов между унгарка, шапкарка, чието семейство се преселило в България през 30-те години, и прочут тукашен плейбой - Димитър Соколов, приятел на принц Кирил.
Неудобното и за двете семейства бебе Имре на шест месеца се озовало в Нови пазар, за да бъде осиновено от богати арменци, чакали десет години наследник.
Хачо става син на богатия Кирил Бояджиев. Научава истината 12-годишен, а истинската си майка вижда през 1967 г. Осиновителката му умира през 1970 г., майка му - през 1986 г. Кирил Бояджиев си отива през 1967.
Хачо учи във Френския колеж в Пловдив и няма право да кандидатства в университета защото е от богато семейство. Едва през 1951 г. завършва математика, а през 1958 - Държавното висше театрално училище, днес - НАТФИЗ.
През 1969 г. защитава докторат по кино- и тв режисура в Кеймбридж, работи в SBS, Канада (1967-1970), бил е асистент на великия френски кинорежисьор Рене Клер (1961-1963).
Работил е също в Кюстендилския (1958-1959) и Видинския (1959-1961) театър, в Концертна дирекция (1964-1965), като зам.-директор на НДК (1979-1982).
В БНТ е работил при петима генерални директори. Жалони в историята се неговите постановки в Телевизионния театър, мюзикхоловете, новогодишните програми. Най-известните му постановки са "Майка Кураж" (1964), "Козя пътека" (1972)"Изповедта на един клоун" (1973), "Криворазбраната цивилизация" (1974), "Макбет" (1978), "Харолд и Мод" (1979), "Чопър" (1980), "Ах този театър" (1986).
Режисьор е и на игралните филми "Тази хубава зряла възраст" (1985) и "Човек на паважа" (1987).
Години наред беше режисьор на фестивала "Златният Орфей", както и на десетки концерти и забавни програми.
Хачо Бояджиев имаше два брака. Според собствените му разкази първият траял две години - 1956-1958-а, вторият - четири дни - през 1991-ва. Има седем дъщери. На въпроса "Защо винаги късно признаваш децата?, казваше най-сериозно: "Не аз съм ги признавал. Съдът ги признаваше..." и още: "Правил съм грешки с жените, но признах всичките си деца." (в интервю за Валерия Велева в сп. "Биограф")
"За колегите си в БНТ той ще остане човекът - епоха, професионалистът с безпогрешен нюх за качественото. За него правилата за производство и талантливите режисьори бяха двата основни фундамента на добрата телевизия.
Рядко изричаше похвали, често обаче критикуваше. Зрителите завинаги ще запомнят великолепните му новогодишни програми, мюзикълите и постановките от Телевизионния театър, заснети под неговата режисура.
За служителите на БНТ ще остане като един от най-обичаните генерални директори на медията, който познаваше всичките си колеги лично", се казва в некролога на БНТ.
