Ако нещо не е показано във вечерните новини в национален ефир, значи то не се е случило. Ами, добре. Не се случи. Феликс Баумгартнер не скочи от 39 км височина, не се издигна най-високо с балон досега, не скочи от най-голяма височина с парашут, не постави рекорд за най-висока скорост при свободно падане, не полетя със скоростта на звука.
Вие сте от малкото щастливци, които знаете, че това не е така и проследихте историческия скок на австриеца от ръба на космоса. Българските интернет медии и само една кабелна телевизия показаха, че имат инстинкта за новината, който големите медии изглежда вече са изгубили.
Нито една от националните телевизии не прекъсна сериалите си, за да покаже на живо Феликс Баумгартнер. На следващата сутрин водещите теми за най-големите вестници бяха Панагюрското съкровище, идва или не идва Путин, лични драми с мизерия и убийства и... Бойко Борисов. Това е нашият дневен ред според т.нар. традиционни медии.
След като се приземи успешно с парашута си в пустинята на Ню Мексико, Феликс Баумгартнер произнесе думите: "Понякога трябва да се изкачиш наистина нависоко, за да осъзнаеш колко си малък". Понякога трябва да забелязваме и да се радваме на постиженията на човешкия дух, за да осъзнаем колко дребни са темите ни.
Новината за успешното приземяване на Феликс Баумгартнер се превърна във водеща за всички световни медии. За няколко часа австриецът измести кръвопролитията в Сирия и финансовата криза. Но не успя да измести Яне Янев и съдбата на остъклените балкони от повечето български медии.
Както всяко голямо събитие и скокът на Феликс стана повод за остроумия в социалните мрежи. В един колаж Баумгартнер е посрещнат пред капсулата си от Владимир Путин, яхнал жерав. Разбира се, че Бойко Борисов това вече го е скачал отдавна, а съседите обявиха: Феликс, Македония се гордее с теб!
Но в тези реплики няма нито подценяване на постижението на Баумгартнер, нито неуважение. Има самоирония и самосъжаление за фалшивите герои, на които ръкопляскаме. А най-страшното за тях е да бъдат поставени в нормален контекст, рамо до рамо с истинските истории и истинските герои. Тогава обаче става опасно, защото подмяната става очевадна.
Затова е по-удобно показваните герои да се ограничават до няколко човека, които са намерили чужди пари и не са ги взели за себе си.
Но едва ли повечето хора са чували за 14-годишната Маляля Юсафзай, която разказа на света за ежедневието на момичетата в селските райони на Пакистан. Талибаните я обвиниха, че проповядва светския начин на живот и я застреляха в главата. В момента Маляля се бори за живота си в болница в Лондон.
А смисълът от разказите за истинските герои е, че това дава кураж на хората. Показва им, че свободният дух е непобедим. Че могат да реализират мечтите си, че трябва да живеят свободно и непокорно - пред предразсъдъците, пред ограниченията, пред диктаторите. "Лудите, лудите - те да са живи!", е написал Иван Вазов преди повече от 120 години.
Добрата новина е, че половината българи вече са онлайн, не зависят от големите медии и могат да гледат каквото си искат. Лошата новина е, че другата половина остава изцяло зависима от информационния поток, в който за първото място се боричкат вампирите, златките и отново Яне Янев.
