Из интервю за Григор Николов от в. "Сега" (segabg.com):
- Как българинът говори и пише в днешно време?
- Точно това не може да се обобщава. Естествено - различно. По-образованите говорят по един начин, по-необразованите - по друг.
- Но в същото време учените твърдят, че имаме единен български език...
- Вярно е, но той се учи цял живот. И който не иска да го научи, естествено, че няма да говори и пише добре. Човек придобива различни грамотности - в началния курс на училището се учи да пише. При средното си образование продължава да се образова, за да пише правилно и грамотно. И едва в университета се придобива висшата грамотност.
- А-а, май не пишем нито правилно, нито грамотно?
-Навсякъде по света, а не само в България, грамотността и езиковото богатство зависят от образованието на човека. Голяма заблуда е, че на Запад и висшистът, и уличният чистач говорят правилно съответния език.
Средният българин, дори и необразованият, говори сравнително добре български, защото нашият език има азбука, която много добре съответства на изговора, на фонетиката на езика. И това дава възможност на всеки сравнително грамотен българин да пише добре.
В Гърция например пред очите ми един професор писа едно писмо от пет изречения в продължение на час и половина. По-слабо образованият грък не може да напише писмо до дадена официална институция.
Известно е, че във Франция само професорите пишат добре, а пък необразованите хора не смеят и не искат да пишат.
- Добре, но непрекъснато у нас се чуват доста гласове, че българският език осиромашава.
- Това е, защото обеднява културата и оттам обеднява и езикът. В днешно време се насади образът на "човек", който мисли предимно за материалното, за стомаха си и затова няма нужда от особено словесно изразяване на своите желания и настроения.
Моралните ценности като грижовност, братство, приятелство, благородство изглеждат забравени и принизени. Езикът е свързан с културата и на отделния човек, и на обществото. Когато културата е в криза, и вярата, литературата и изкуството са принизени, тогава ясно е, че хората не раздвижват мозъците си, не мислят, а тогава и не говорят правилно.
За съжаление се насади мнението, че човек не трябва да уважава културата, а да се подиграва с нея.
Забелязва се и една друга, не по-малко лоша тенденция. Човек мисли, че може да намери цялото земно, че дори и небесно знание в интернет. Съзнанието на интернет консуматора става една кофа, която гълта информация. Това, естествено, му пречи и на мисленето, и на способностите за правилно изразяване.
- Дядо Вазов казваше "език свещен на моите деди". Остана ли в езика ни нещо свещено?
- Това пак е въпрос на морал и оценка на отделния човек. Има хора които ценят езика, воюват за него, казано в благороден смисъл, и искат богатството му да се запази.
Това са писателите, учените и хората, за които той е инструмент, част от професията им - езиковеди, преводачи, историци, съставители на речници и много други. За такива хора езикът е най-важната черта на българската душевност.
- В същото време ние отричаме много стари думи. Какво идва на тяхно място?
- Това е естествен процес, който много трудно се контролира. Тенденцията на уеднаквяване на световната култура е процес, който протича в момента. Пренасят се едни и същи "стереотипи" - ако думата не ви харесва, нека кажем "клишета", "щампи", а защо не и "калъпи" - та когато се изливаме в тези чужди форми нашето мислене, та дори и нашето държание в обществото, постепенно забравяме и езика, на който говорим.
Културата на нашето съвремие е култура на медиите, които повече показват, а по-малко казват. Те много-много не работят с думи. Съвременният човек гледа картинки и по-малко разсъждава посредством словото, а както знаем, то е в началото. Медиите затлачват нашите мозъци.
- Във връзка с това - не започнахме ли и сляпо да подражаваме на английския език?
- Англоезичната култура, усвоена в Америка, сега тръгва от запад, от Лос Анжелис и върви все по на изток и прегазва Европа. А нашият континент все пак е изпъстрен от различни народи и култури, които отдавна са се утвърдили като носители на престижни постижения и дори подвизи в развитието на света.
Дори Холивуд вече не упражнява своето влияние, защото Бил Гейтс ликвидира киното. Кино-театрите вече ги няма не само в Уестуд и Санта Моника - ние сме свидетели, че закриха кината и в София.
Филмите на Фелини не могат да се гледат в Европа - всичко се "тегли" от мрежата.
Но да се върнем на темата - това, което ние схващаме като заплаха за нашия език, всъщност е не по-малка заплаха и за французи, и за германци, за италианци и за всички големи народи в Европа. И те се борят, но не могат да се преборят...
----------------------------
Цялото интервю на доц. Ангелов - във в. "Сега" - segabg.com.
Източник: segabg.com
Последвайте ни
