"Капитал": Да уважаваме всеки, който не иска да е в таблоид

Под остроумното заглавие "Първата д(р)ама" седмичникът "Капитал" иронично пише за медийната истерия около съпругата на президента Плевнелиев.

В коментара се посочва, че "целият вой около нежеланието на "първата дама" да влезе в обувките на Зорка Първанова и Антонина Стоянова е нелеп".

"Уважаваме желанието на всеки, който не иска да бъде заглавие в таблоид. Да живееш в българската публичност не е красива приказка, а кошмар. Това е царство, доминирано от фалша, интригите, измислиците и като цяло - глупостта. Хвърлете едно око само на заглавията в някой масов вестник; вижте темите в някое "магазинно" предаване по телевизиите; обърнете внимание на героите и авторите - веднага ще разберете, че този свят е паноптикум от странни хора, които импровизират в абсурден спектакъл, без почти никаква връзка с реалността.

Ако си здравомислещ човек и работата не те задължава да си публичен (например ако си политик или от шоу бизнеса), трябва да си готов, щом усетиш славата зад ъгъла, да избягаш за 30 секунди", коментират "Капитал".

"Следващият може да си ти" е заглавие на друг коментар в "Капитал". Поводът е, че миналата седмица група депутати от ГЕРБ внесоха нов законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество.

Досега, за да се отнеме имуществото, трябваше да има влязла в сила присъда. Проблемът беше, че това става само при по-дребни престъпления, а големите криминални фигури оставаха необезпокоявани. Сега мнозинството отново се опитва да прокара възможността за т.нар. гражданска конфискация.

Според проекта производството за отнемане на имуществото започва веднага след като прокуратурата повдигне обвинение. След това, дори и да бъдеш оправдан, процедурата по отнемането на имуществото продължава.

Основните аргументи срещу приемането на този нов закон са, че управляващите се опитват да си измият ръцете пред ЕС за невъзможността да накарат съдебната машина да работи ефективно и на по-високи обороти. Затова те искат да раздават възмездие, като заобикалят истинската борба с престъпността.

Проблемът е, че ние през цялото време си мислим как с този закон ще се гони мафията, но като той попадне в ръцете на бюрократичната машина, става ясно, че правата на нормалните хора не са докрай защитени, е позицията, която защитават от "Капитал".

"Етиката е 50% от полицейската работа", казва в интервю за "Труд"  главният секретар на МВР Калин Георгиев. Той потвърждава, че ще започне обучение на полицаите, което ще се концентрира върху стратегия и тактика на разследване, тактика на претърсване и изземване, тактика и планиране на полицейските операции.

Според Георгиев етичните категории са нещо, което не бива да бъде непознато на полицейския служител. Начинът, по който изглежда един полицай, начинът, по който разговаря, как се представя, как показва уважение към този, когото проверява, и как го проверява, без да го унижава - това е 50% от полицейската работа.

Несъобразяването с етичния кодекс на служителите в МВР е тежко дисциплинарно нарушение и то би могло да доведе до дисциплинарно наказание, включително и уволнение, посочва Георгиев.

"Действията и бездействията на МВР са една удобна политическа дъвка. На всяко едно наше действие се придава политически оттенък и това не е добре", казва Калин Георгиев в друго интервю - за "24 часа".

По неговата оценка ниските и средните нива на управление в министерството не функционират добре. Загубата на приемственост е факт. Не може да се заличават цели поколения в МВР и да започваме да се учим отначало, смята главният секретар.

"Аз нося вината за всичко, което става в МВР. Премиерът вчера говори за равнището на отговорност и неслучайно каза, че главният секретар командва 50 000 души.

Естествено, аз не мога да обучавам и възпитавам всеки един от тях, но съм длъжен да създавам такива условия, че те да го правят. Длъжен съм да ги контролирам, не тях лично, а началниците им. Най-важните структури в управлението на МВР са началниците на групи и сектори. Когато тях ги няма, системата не работи", казва в трето интервю - за "Преса" Калин Георгиев.

Вътрешният министър Цветан Цветанов е на път да изпадне в пълна изолация заради нападките си срещу съда, твърди "Сега". И цитира вицепрезидент Маргарита Попова: "Съдът не бива да бъде хулен. Съдиите са независими, с работата си трябва да се борят за уважението на гражданите и за уважението към тях на другите институции, разбира се, и обратното".

Повод за коментара на госпожа Попова са станаха острите атаки на Цветанов срещу шефа на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова.

"Колко реформи могат да понесат хората", е озаглавен анализ в "24 часа" на социолога Марчела Абрашева.

Данните на "Галъп интернешънъл" от две последователни изследвания сочат липсата на желание у хората да приветстват стабилизацията на държавните финанси чрез орязване на социалните придобивки. По-важният въпрос обаче е дали е възможно ГЕРБ да получи достатъчна, макар и неохотна, обществена подкрепа, ако наистина реши да въведе някоя радикална "непопулярна мярка" чрез реформи в хронично боледуващи сфери.

Изглежда, управляващите смятат, че това не е невъзможно. Общественото мнение, макар и без възторг, е склонно да подкрепи някои от обсъжданите в края на миналата година акции, например държавните служители да започнат да плащат сами социалните си осигуровки.

Данните сочат също, че симпатизантите на ГЕРБ, дясно мислещите и хората със свободна професия са сред подкрепящите реформите. Водещият мотив при тях не е балансът на държавните финанси, а желанието да се премахнат привилегии на едни работещи в сравнение с други.

"Данък "бюрокрация" пак шамароса бизнеса", коментира "Труд". Над 1,5 млрд. лв. "данък бюрокрация" плаща бизнесът всяка година под формата на такси за административни услуги по 20 закона и свързаните с тях наредби. Това изчислиха неотдавна от министерството на икономиката след поредния анализ на регулациите. И обещаха поредните мерки за поне частично решаване на проблема.

Щеше да е чудесно, че поне едно държавно ведомство иска да разтовари бизнеса от излишни разходи, ако решението на задачата не беше отложено за края на 2014 г. Когато авторите на амбициозната цел отдавна ще са смъкнали от плещите си министерската отговорност.

Решението осигурява сигурни приходи за заплатите на чиновниците на гърба на бизнеса. И обезсилва усилията един ден и България да се превърне в държава с малка, но ефективна администрация, се казва в публикацията на "Труд".